КНСБ настоява за директива за минималната работна заплата

- Да се мотивира по подходящ начин необходимостта от подобна директива като се адресират настоящите проблеми на конвергенцията по отношение на минималните заплати в ЕС;

- Дефиниране на понятието cost of living и предлагане на общ европейски подход за измерване на неговата стойност;

- Достигане на цел от 60% покритие с КТД в дългосрочен период;

- МРЗ за страната да бъде надграждана с МРЗ по икономически дейности и професионално-квалификационни групи и след преговори с работодателските организации;

- МРЗ за страната да важи за всички категории работници и за всички (традиционни и нетрадиционни форми на заетост).

- Определяне на реалистична общоевропейска цел за определено ниво на МРЗ в дългосрочен период;

- Размерът на МРЗ постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота;

- Социалните партньори да имат решаваща, а не само консултативна роля при определянето на МРЗ;

- Тези показатели трябва да станат част и от специфичните за всяка страна препоръки в рамките на Европейския семестър;

- Ускорено нарастване на МРЗ, с оглед достигане на 50% от средната работна заплата за страната;

КНСБ приветства обявеното вчера от Европейската комисия начало на консултации със социалните партньори за въвеждане на справедливи минимални възнаграждения за работниците в ЕС, съобщиха от пресцентъра на синдиката.

В същото време трябва да отбележим един основен недостатък на документа за консултация на ЕК – не се споменава нищо за правния инструмент, който следва да се заложи, с оглед постигането на иначе амбициозно заложените цели.

Въз основа на това КНСБ предлага:

Приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50% от СРЗ за страната.

Директивата трябва да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална работна заплата в голяма част от новите страни-членки (България – 286 евро, Румъния – 319 евро, Литва и Латвия – 380 евро, Унгария – 444 евро, Хърватия – 463 евро, Чехия – 477 евро, Словакия – 480 евро, Естония – 500 евро и Полша – 503 евро). В този смисъл, не би трябвало да произтичат задължения за страна – членка на ЕС, чиито нива на МРЗ отговарят на въведените принципи и гарантират издръжката на живота. Следователно директивата ще бъде насочена към страни с относително ниски нива на МРЗ, каквато е България. Освен това тя трябва да потвърждава автономността на социалните партньори и техния избор на механизъм за определяне на минимално възнаграждение.

КНСБ приветства факта, че ЕК официално признава наличието на значителни проблеми в доходното неравенството и реалната конвергенция между отделните страни-членки на ЕС. Нещо повече, определянето на единен европейски механизъм за изчисляване на минималните заплати би бил ефективен инструмент за борбата с намалението на нарастващите през последното десетилетие неравенства в доходите. Тази позиция на ЕК подкрепя изцяло и визията на КНСБ за ролята на фискалната политика в тези процеси.

Конфедерацията продължава да настоява за приемане на Рамкова директива за минималната работна заплата, която да предложи общи правила и критерии, съблюдавани от националните правителства и социалните партньори с цел ускоряване на конвергенцията и прекратяване на социалния дъмпинг. Предложението на КНСБ за това вече бе направено на конгреса на ЕКП във Виена през месец май миналата година, а през есента бе изпратена и позиция за определяне на механизъм за справедливо възнаграждение на работниците до ЕКП и ЕК. Според КНСБ трите процеса - нарастване на минималната работна заплата, повишаване ефективността на секторното колективно договаряне и възходящата конвергенция на заплатите, трябва да вървят успоредно, в единство и те да бъдат стимулирани през съответните правни механизми.

Освен това би било добре Рамковата директива да се подкрепи и от Препоръка на Съвета за възходяща конвергенция на заплатите, защото ситуацията във всяка страна е различна, което е предпоставка за противоречиво тълкуване на директивата. Нашето виждане в тази посока е поставяне на цел от 60% покритие с Колективни трудови договори, но без ангажиране с конкретен времеви период поради спецификите във всяка икономика.

След определянето на МРЗ националните социални партньори, трябва да могат да договарят секторни работни заплати съгласно националните практики. Необходимо е те да надграждат националната МРЗ и да се прилагат за всички – през механизми за разпростиране. Ето защо националните правителства трябва да работят за насърчаване на секторния социален диалог, да гарантират неговата ефективност, логистична подкрепа и да подпомагат социалните партньори.