„Българите ще бъдат включени в Конституцията, когато бъдат получени гаранции, че въпросите на идентичността и двустранните такива няма да бъдат използвани за блокиране и налагане на вето върху евроинтеграционния път на страната, както и когато бъде осигурена реципрочност по отношение на правата на македонците в България.“ Това заяви северномакедонският заместник-министърът на външните работи Зоран Димитровски от парламентарната трибуна.
Той е представител на партията Демократичен съюз, основана от Павле Траянов, известен с връзките си с югославските тайни служби УДБА и КОС.
Според него е необходим диалог с новото правителство в България. Той подчерта също, че е нужен национален консенсус с опозиционните северномакедонски партии.
Димитровски каза това в отговор на въпрос на депутатката Йованка Тренчевска от Социалдемократическия съюз (СДСМ), която попита какво прави правителството за европейския път на държавата и дали българите ще бъдат вписани в Конституцията, предаде БТВ.
„Ще ви отговоря просто на въпроса: да, българите ще станат част от Конституцията на Република Македония в онзи момент, когато от другата страна видим подадена ръка по няколко въпроса. Нашите македонци в България не могат да регистрират своите организации дори като неправителствени, а ви е известно колко решения има за това в Страсбург. Тогава вие решихте да се откажете от исканията за техните права и същевременно да приемете българите, които според преброяването са общност от 3500 граждани, сред които по-малко от 900 са посочили българския като майчин език, да станат част от Конституцията. Вие приехте това, макар че от другата страна няма елементарна реципрочност. Не само че няма елементарна реципрочност, но има и отказ да се разглеждат каквито и да било права на етническа общност, македонците, и тяхното съществуване в България. Същевременно приехте част от идентичностните въпроси да бъдат част от преговорната рамка“, заяви Димитровски.
Заместник-министърът допълни, че северномакедонското правителство е използвало възможността „на много места в Европа, пред нашите европейски приятели, да обясним, и за тях най-накрая стана разбираемо, че трябва да получим определени гаранции, че нашият път към Европейския съюз и нашите преговори няма да бъдат блокирани от София заради идентичностни въпроси“.
„За много от тях това е разумно. Председателят на Европейския съвет го заяви в София. Виждаме действия от евродепутат (Томас Вайц - бел. ред.), който иска от ЕС разяснение на правната рамка дали тези въпроси наистина могат да бъдат използвани като вето от София. Това означава, че всички в Европа започнаха да разбират, че Македония трябва да има предвидим път към Съюза и да не бъде спирана с идентичностни и двустранни вета. Само вие не го разбирате. На мен ми е странно как господин Антонио Коща може да го разбере, а вие не можете. Очевидно той е по-голям македонски патриот от Венко Филипче (лидер на СДСМ). Само СДСМ не може да разбере това, както и техният коалиционен партньор ДСИ. Албанците в правителството, „Влен“, го разбират и всички ясно казват, че е разумно Македония да получи гаранции за своя европейски път в контекста на възможността България да налага вето по идентичностни и двустранни въпроси“, каза Димитровски.
„И сега, в крайна сметка, как да стигнем до положение, в което да изпълним това, което вие сте обещали, но не сте могли да осигурите, и накрая 80% от гражданите македонци и 70% от всички граждани казват, че то не е приемливо за нас, защото включва отстъпки по идентичностните въпроси. Как да стигнем до това? Чрез диалог. Най-после в София ще имаме стабилно правителство след последните избори. Надяваме се, че с нашите европейски партньори ще влезем в този диалог и, разбира се, не могат да бъдат обещавани никакви срокове. Надяваме се обаче, че това, което в ЕС разбират, ще започнат да го разбират и нашите съседи. Най-важното е преди всичко вие да го разберете. Ако нямаме консенсус в парламента, всички дипломати ни казват едно и също: вашето най-слабо звено е това, че опозицията би изпълнила договорите с България и протоколите, ако има двутретинско мнозинство, без да мигне. Поради тези причини е време да постигнем национален консенсус по тези въпроси. Национален консенсус имаме с гражданите, но трябва да постигнем консенсус между политическите партии“, заяви Димитровски и добави:
„Още тогава ви беше известно, че нямате мнозинство, и вие изпълнихте очакванията на София в онзи момент. Съгласихте се с нещо, за което знаехте, че ще блокира процеса на европейска интеграция на Македония, но въпреки това изпълнихте нечии желания на нашите съседи от София. Сега, след като този процес беше блокиран, това правителство две години полага интензивни усилия да го отблокира, но по достоен начин, да бъде изключена частта от онези прокарани по тъмно предишни протоколи, които не получиха никаква подкрепа в този парламент, а само подписите на тогавашния министър на външните работи и на тогавашната министърка от България. В тях вие внесохте исторически и идентичностни въпроси в преговорната рамка, съгласихте се резултатите от историческата комисия да бъдат критерий за нашата евроинтеграция, съгласихте се историческият наратив, наложен от София за идентичността на нашите революционни дейци, Гоце Делчев и други, да бъде критерий за нашата евроинтеграция, и днес поставяте въпроса кога и дали ще впишем българите в Конституцията.“
През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години, постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.
,fit(1280:720))
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)