Трябваше крал да напомни на Тръмп, че кралят не е над закона. И това – в САЩ; държавата, създадена именно върху идеята ДА НЯМА КРАЛ. Както и да е.
...
Спирам с коментарите по това изречение дотук, защото психическите травми от детството на Тръмп, който е почти връстник с Чарлс, не са фокус на този текст.
За финал ще трябва да си припомним началото на този текст: „Запознайте се с „Бръмчилото на Окам“: принципът, според който най-вероятното обяснение – що се отнася до г-н Тръмп – почти винаги е най-глупавото“.
Няма нужда да търсим сложни обяснения: геополитика, символика, стратегия… Просто няма нужда.
_______________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.
Канадският вестник „The Globe and Mail“ разкости Тръмп със следното интро към статия:
„„Бръсначът на Окам“ гласи, че най-правдоподобното обяснение на едно събитие обикновено е най-простото. В повечето случаи това работи. Но когато става дума за Доналд Тръмп, ни трябва друг инструмент за тълкуване.
„Запознайте се с „Бръмчилото на Окам“: принципът, според който най-вероятното обяснение – що се отнася до г-н Тръмп – почти винаги е най-глупавото. Ако искате да разберете мотивите му в която и да е ситуация, изберете най-агресивно опростеното, най-грубо егоистичното, най-абсурдно нелепото обяснение, което ви хрумне. Вероятно ще сте уцелили“.
Кралят на Англия – Чарлс – застана пред Конгреса на Съединените щати и говори за нещо, което би трябвало да е очевидно, но явно периодично се нуждае от припомняне: че дори кралете са подчинени на закона. И по-конкретно: цитира Магна Харта – документът от 1215 г., който поставя граници на властта. Това е първата стъпка на съвременната демокрация, която познаваме днес.
Чарлс говори за баланс, за съюзи и за отговорност. И по-важното е, че говори за система, в която властта не е абсолютна, а е ограничена (с други думи, говори за неща, които съществуват от осем века, но все са „нови“ за някого).
Цялата визита на Чарлс и Камила е едно стискане на зъби за зрителите, дори и да са свикнали на (а може би най-вече, ако са свикнали на) тръмпизмите (защото натрупването – нали знаете… капката, която прелива чашата).
Неудобен момент след неудобен момент.
Още от първия момент, когато Тръмп сграбчи ръката на крал Чарлз, за да я дръпне към себе си в типичната си „хватка“ за демонстриране на „власт“. Някой някога му е казал или го е прочел в някоя книга – че това е страшен номер: при ръкостискането, да придърпаш човека към себе си, да го разбалансираш и да демонстрираш сила. И на снимките изглеждало много „силно“. Тръмп го прави всеки път с гостите си.
Кралят обаче не е аматьор. Явно е бил подготвен. Той стисна ръката на Тръмп ОЩЕ ПО-СИЛНО и го дръпна обратно към себе си. Двамата се подърпаха известно време и ТРЪМП СЕ ПРЕДАДЕ ПРЪВ. После така и не си върна превъзходството. Нито в момента, нито след това.
След това повтори (Тръмп това…) същата „маневра“, която направи и когато покойната вече кралица Елизабет (когато той беше на визита в Англия) го покани да направи преглед на нейните войски (това е жест на дипломация). Тогава Тръмп се изтъпани, ако помните, точно пред нея и тръгна пръв пред строя. ОГРОМНО нарушение на общоприетия протокол. Тръмп нали си мисли, че е лидер във всичко.
Сега върна жеста – даде на краля да инспектира американските военни… НЕГОВИТЕ войски. И пак направи същото: застана точно пред краля и тръгна пръв. Отново.
Има и още…
След това кабинетът на Тръмп се подреди, за да се ръкува с крал Чарлз и кралица Камила. Почти веднага обаче Тръмп се вклини между тях и започна да се здрависва със собствените си министри (?!).
Кралят и кралицата неловко отпуснаха ръце и оставиха Тръмп да заеме централно място.
Но най-славно беше, когато кралят (истинският, не оранжевият) застана пред Конгреса и накара и демократи, и републиканци да станат на крака да го аплодират.
Особено силно обаче се откроиха два коментара. Това бяха подкрепата на краля за Украйна и подкрепата му за Магна Харта. Магна Харта е – както и да го гледаш – основата на американското върховенство на закона и неговата (поне досега) система от принципи, които държат властимащите под контрола на народа. Републиканците ръкопляскаха също толкова силно, колкото и демократите на това. Да им се чудиш… защото след това направиха и друго: развързаха ръцете на Тръмп да си играе на „Война“ и с Куба:
Имаше и още един момент, който направо не ми се иска да коментирам… „Спомням си как майка ми казваше много ясно: „Погледни го младият Чарлз, толкова е сладък“. Това Тръмп го разказва ПРЕД Чарлс, но следващото изречение е върхът: „Майка ми беше влюбена в Чарлз, можете ли да повярвате?“
На английски звучи така: My mother had a crush on Charles, can you believe it.
А „had a crush on“ НЕ означава в невинния смисъл (като „влюбена е в тази градина“), а носи смисъл на „привличане“. В смисъл на физическо привличане. Не на „симпатия“, а на „привличане“ – както тийнейджърките са „влюбени“ в принца, а не както майките им го харесват.
Това е човекът, за когото никой от нас не е гласувал (и как би могъл!), но сега определя ежедневието и бюджета ни. Имам предвид личния ни бюджет, не само държавния. Тук – на хиляди километри от неговата държава. Джоба ми, джоба ти, цената на бензина, а от цената на бензина – цената на храните и живота.
Защото той започна война с Иран (след като обеща да не започва война в Близкия Изток) и това затвори Ормузкия проток.
Да не говорим за разбиването на НАТО, за опитите да влияе на ЕС… опитите да отслаби ЕС всъщност! Опитите му за вмешателство в изборите в Унгария. Опитите му да срива и качва пазарите, вдигайки и намалявайки мита все едно са копчето на радиото. Което, аз лично подозирам, че прави, за да си играе спекулативно със сделки – чрез подставени лица. Това е човекът, който задава посоката на дипломацията и политиката на Свободния свят. Само защото американците толкова се уплашиха, че могат да имат жена президент, че гласуваха за Крал Портокал. Супер!...
)