Отказаха на онкоболен лекар да стане асистент в Медицински университет - София

"Как не станах асистент, защото онкоболен няма място в Катедрата по гастроентерология на МУ-София.

А на уважаемото жури ще им кажа едно: Жив съм. Тук съм", написа той.

Болестта дава друга перспектива за това, какво е да имаш тежка болест. Мислих си, че разбирам болката на своите пациенти, но болката не идва от самото заболяване. Голямата болка идва, когато отношението се промени, когато видиш присъдата в очите на хората, без да си извървял докрай битката за живота си независимо от крайния резултат. Боли, защото още преди болестта да те убила, някои хора са те погребали.

В допълнение членове на журито са коментирали на рапорт и в лични разговори с колеги, че е недопустимо това, че съм си подал документите за конкурса, защото съм бил болен. На 31 октомври се проведе изпита. По регламент е анонимен и бяхме четири кандидати за три места. Един от кандидатите напусна изпита и не остана да чака резултатите, като останахме тримата кандидати за трите обявени места. По време на „анонимното“ проверяване на писмените работи доц. Пенчев извика поименно един от другите кандидати, за да разчете писмената си работа пред комисията под претекст, че не е достатъчно четлива. След това комисията ни повика всичките останали кандидати и съобщи, че за устен изпит продължава само извиканият да си разчете писмената работа колега, без да се обявят оценките с изтеглените предварително анонимни номера.

Въпреки заболяването ми се явих на конкурсен изпит за асистент към Катедрата по гастроентерология на МУ-София. След подаването на документите си за кандидатстване бях неколкократно съветван „да си гледам здравето“. Казаха на собствения ми баща „Да си гледам здравето“, на който и без това му е трудно да се справи с емоциите си около моето заболяване. Още при разглеждането на документите от комисията, която се състои от проф. Борислав Владимиров, проф. Йордан Генов и доц. Пламен Пенчев бяха направени коментари, че съм дал фалшиво медицинско, на което пише, че съм клинично здрав при наличието на онкохематологично заболяване. Да клинично здрав съм, (не)уважаемо жури. Засега.

И не става дума за моята диагноза NK/Т - клетъчен лимфом, не става дума за моята съдба. Лекувам се, оптимист съм, въпреки че контакта с хора може да ме убие. За щастие към момента лечението върви добре. Минах два курса химиотерапия и един лъчелечение. Започнах третия курс химиотерапия, остава още един курс и една трансплантация на стволови клетки. Благодаря на всички лекари и сестри от Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, които полагат неимоверни грижи, за да мога да живея. Чувствам се здрав, вярвам, че ще се излекувам. Искам да продължа да живея, да имам семейство, да се развивам като лекар.