Въображението се е появило преди 70 000 години

Префронталният синтез дава възможност да се създадат рекурсивни предложения, пресъздаващи сцени с няколко взаимодействащи помежду си обекта. Смята се, че рекурсията е характерна за всеки естествен език.

Невробиолози от Бостънския университет заключиха, че генна мутация, която забавила развитието на префронталния кортекс у децата, е довела до поява на т.нар. рекурсивен език и въображение преди 70 хиляди години, съобщи Физ.орг.

Известно е, че у предците на човека говорният апарат е трябвало да развие основни съвременни черти, докато Хомо сапиенс не се отделил от неандерталците преди 600 хиляди години. Тъй като у шимпанзето - най-близкия до съвременния човек вид, има едва между 20 и 100 различни вокализации за звукова комуникация, преструктурирането на говорния апарат у непосредствените предци на човека е трябвало да разшири диапазона на вокализациите, така че да съответстват на сложността на съвременните езици. При това артефактите, които навеждат на мисълта за развитие на въображение - стенни рисунки, игли от кост, се появили преди не по-малко от 70 хиляди години.

Неспособните да усвоят префронталния синтез хора не могат да разберат значението на предлозите, които се използват за описание на местоположението на предмети в пространството. Те не могат също да обучат децата си в тънкостите на префронталния синтез и затова възниква еволюционна бариера за развитие на пълноценен език. Освен това у съвременните деца критичната за овладяване на езика възраст е 5 години.

Резултатите от математическо моделиране показаха, че е било нужно да се сменят няколко поколения древни хора, за да се преодолеят двете бариери. Генната мутация, допринасяща за забавяне настъпването на критичната за префронталния синтез възраст, е вредна, ако не се вземе предвид ползата от последващото ползване на рекурсивен език.

Учените изследвали механизъм, свързан с развитието на въображението, и констатирали, че хората, които в ранното си детство не са овладели пълноценно устната реч, никога няма да усвоят позволяващия мислено да се съпоставят два обекта префронтален синтез. Например тези хора няма да усетят разликата между словосъчетанията "кучето ухапа приятеля" и "приятелят ухапа кучето", при които значението и граматичната структура на думите са идентични.