Боряна Димитрова: При нов парламент - паритет между ГЕРБ, ПП-ДБ и евентуална нова партия

Над 40% от анкетираните в проучване на социологическата агенция в края на миналата година казват, че най-добрият вариант за управлението на страната е свързано с нова партия.

По думите на Боряна Димитрова всички анкетирани не визират партия на президента. Тя уточни, че хората, които имат доверие в Радев, са около 20%, което според нея формира една изключително интересна картина.

Социологът направи уточнението, че това не е директен електорален въпрос и не е заявка, че човек ще пусне бюлетината си за този или онзи субект, а това е предпочитание какъв тип управление иска избирателят.

„Нямаме тотално разплитане на политическата система, а по-скоро може да се очаква някакъв тип пренареждане“, коментира Боряна Димитрова.

„От такива, които искат нова, по-истинска дясна партия, други искат лява, националистическа, евроскептична, еврооптимистична. Има едно пъстро множество“, допълни тя.

„Това не е непременно израз на фокусиране върху един политически проект. Това в по-голяма степен е израз не неудовлетвореността от начина, по който сега се конструира политическото управление“, обясни още Боряна Димитрова.

По думите ѝ в това изследване парламентът бележи исторически антирекорд с доверие от едва 5%.

Тя каза още, че е интересно това, че се очаква по-висока избирателна активност и до урните да излязат до половин милион души. Това означава около 10% по-висока избирателна активност.

„Еврото беше мечта на поколения българи. Но то се превърна и във възможна отправна точка за създаване на нови политически проекти. Така че в думата „евро“ изкристализират различни пластове на българското общество“, допълни тя.

„Голямата линия е на европейската принадлежност на България и ние не виждаме сериозна разломна линия по този въпрос“, каза Боряна Димитрова.

„Към този момент бихме имали един парламент с приблизителен паритет между ГЕРБ, ПП-ДБ и евентуална нова партия. Това формира отново въпросът – България накъде? Какъв тип коалиции, какъв тип съюзи?“, каза в „120 минути“ социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова.

„Не можем обаче да се правим, че няма слон в стаята. Всички говорят, от една страна, ще има ли президентът свой политически проект. Ще се включи ли в тези избори, няма ли. За нас като социолози е притеснително както това да се правим, че няма такава възможност и да не видим какви са обществените очаквания в тази посока, така и да нагнетяваме предварителни нагласи, които към този момент не са факт“, каза социологът.

„Затова зададохме по-общо въпрос – какъв тип управление очаквате. Имаме тези 40%, които казват, че предпочитат управление около нова политическа партия. Това невинаги означава един политически субект. Когато кръстосаме този въпрос с предпочитанията на хората, ние виждаме, че под управление около нов политически субект, се визира една много широка гама от модалности“, обясни още Димитрова.

„Едно увеличаване на избирателната активност има поне три много важни следствия. Първо – много по-висока легитимност на избраното, и второ – намалява тежестта на купения вот. Това означава и навлизане на нови социални групи във вота – най-младите“, коментира Боряна Димитрова.

„Българското обществено мнение остава разделено по отношение на приемането на еврото - с около 6-7 пункта доминират привържениците. В хода на годината те се увеличаваха. Намаляха страховете, които произтичат от фалшивите новини. Това беше думата на годината, защото имаше и съпротива, и очаквания“, коментира социологът от „Алфа Рисърч“.