„Комунист“ – това звучи така гнусно

„Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира.“

~Захари Стоянов, Русчук, 1 март 1886 г.

А най-тъжното и страшното е, че те все още са тук и все още ни управляват, защото и днес от всички социални, политически и икономически върхове изникват, като гъби, агенти на ДС или наследници на „активни борци“. Без тях нищо не се случва.

В Дупница има къща-музей на Станке Димитров. Но нищо, де, то в Правец има паметник на бай Тошо Тиквата. Доколкото знам в Германия НЯМА къщи-музеи на Айхман, Гьобелс, Хитлер, Гьоринг… но ще трябва да повторя:

Всяка държава си има своята човешка „утайка“, но в повечето страни тя живее на дъното. Комунистите тук взеха черпака и взеха утайката от дъното и я сложиха на върха. Още е там.

Един от съдените за кървавия атентат е Станке Димитров. Той е бил съден за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участие във Войнишкото въстание. След което е амнистиран.

Колко отдавна е писано това, а колко актуално е звучало през всяка една минута от онзи ден през 1886 г., та чак до днес. Ще е актуално и утре.
И кой знае още колко време…, защото:

Но да видим какво още е написал Захари Стоянов много, много преди престъпниците от БКП да избият цвета на българската нация (тук нямам предвид само атентата, а и последвалите десетилетия тероризъм, който продължава и днес):

От гръцко иго сме се освободили за 200 г., от турско – за 500, но от съветско вероятно ще ни трябват 1000. Така ни прогресира продължителността на робствата. Освен това:

"И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..." (Димитър Талев)

„В следствените показания на Цола Драгойчева може да се прочете признанието ѝ: "Парите в партията оказаха твърде много своето пагубно влияние върху движението, защото и при най-елементарно посягане към какъвто и да било член на партията, за каквато и да било работа, той чакаше възнаграждение." (Даниела Горчева, liternet)

„Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново…“
„…днешното руско правителство, състоящо се от 56 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз – добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!…“

Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския…

Странно съвпадение. Зловещо. Вчера изгоря една катедрала на другия край на Европа – Нотр Дам; днес ние отбелязваме годишнина от зловещия атентат в храма Света Неделя в София. Вчера беше Велики Понеделник в католическия и протестантски свят, 16 април през 1925 г. е бил Велики Четвъртък.

Германия гледа на миналото си с критика и се извини на света за случилото се. Както един наркоман трябва най-напред да си признае, че има проблем с наркотиците, за да може да започне лечението му. Докато си казва, че няма проблем, си остава зависим. Толкова. Комунистите (тук, в Русия и навсякъде по света) така и не се извиниха за престъпленията си. Не само това, но и тези хора упорито не желаят да признаят, че стореното от тях е нещо лошо. За всичко намират оправдания. И, както виждате, държавите ни стоят на едно място вече десетилетия, а Германия е на светлинни години пред нас. Нищо, че е загубила две Световни войни. Русия не си признава грешките и си продължава по старо му – със „Сталински царе“ в управлението, а ние… няма нужда да обяснявам – огледайте се.

Годината вече е 1925-а империята вече не е руска, а съветска; БКП е обявена от съда извън закона и членуването в нея е престъпление срещу България. Това става след провала на дирижирания от Москва метеж през септември 1923 г. Както виждате тероризмът не е чужд на БКП. От Коминтерна са им дали „курс към въоръжено въстание“… какво да се прави!

Заради това изречение „прогресивните“ комунисти изпращат Талев в лагер след 9 септември. Същите, чийто наследници днес реват за свободата на словото (и все така упорито не се извиняват за престъпленията на партията си, а се опитват с лъжи да ги оправдаят!)

Знаете ли какво се е случило на Велики Четвъртък, според Новия Завет? Тайната вечеря, след която следва предателството на Юда. И много символично – комунистите предават собствената си държава на империята на злото – СССР. За пари! Всеки един от тях е работел срещу хонорар и никой – за идея и идеал. За да внесе експлозива в църквата, клисарят Петър Задгорски е получил 11 000 лева. Терористът Марко Фридман е получавал заплата от 5000 лв.

Играхме си на „мирен преход“ срещу хора, които властта с кръв са я взели (предимно чуждата!) и само с кръв ще я дадат. „Мирен преход“, дирижиран от тях самите, само за да сменят маските за пред света. Самото СДС, на което българите така сляпо се довериха, се оказа пълно с агенти, начело с председателя си Петър Берон – агент „Бончев“ от Шесто управление на ДС.

Извършителите са наблюдавали как храмът се пълни с невинни хора, между които жени и деца – и въпреки това са задействали поставения по-рано взрив и са избягали. Това е БКП. Това са комунистите. Те и днес са такива. И всякакви опити да се изкара така, че извършителите са някакви си отцепници и не е имало разрешение от ЦК, са пълни глупости. Най-малкото заради сведенията от Московското съвещание на БКП през август 1925 г., на който с радост се говори за случилото се. Освен това е имало организирани групи за метеж, чакащи резултатите от атентата, с който са очаквали да избият цялото правителство и Цар Борис III и да започнат преврата. Или и организираните метежници също са били „отцепници“, а БКП е чиста, като сутрешна роса? Но знаем, че комунистите така пишат „история“.

На 16 април 1925 г. военната организация на БКП, подпомогната от военното разузнаване на СССР, извършва кървавия атентат в църквата „Свети Крал” (днес „Света Неделя”), при който загиват над 200 души, а ранените са над 500. Загиват повече офицери, отколкото във всички войни дотогава. Загиват 14 генерали, между тях и ген. Иван Попов, който е участвал в четата на Филип Тотю, а е ранен и синът на Райна Княгиня – ген. Иван Дипчев. Трябва да се отбележи обаче, че атентатът е бил ръководен от Коста Янков, който пък е негов пръв братовчед – племенник на Райна Княгиня. Ирония.

Но не мирясва. През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание, защото е участвал в подготовката му. И пак е амнистиран през 1924 г. Но и пак, и пак не се спира, а продължава да получава хонорари от СССР, за да участва в унищожението на България. Той е един от осъдените задочно на смърт след гнусния атентат от 1925 г. Но той се скрива в СССР, участва дистанционно в подривна дейност, а през 1936 г. е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Смъртното наказание така и не го достига, но иронията на съдбата му е пълна – на 26 август 1944 г., малко преди гнусната му партия да вземе безвъзвратно властта в България и той да стане част от официалната престъпна шайка в страната, умира в самолетна катастрофа, на път за България, заедно с още български комунисти. Умират край Брянск, където са погребани. Имат и паметник там. Ето ви и един любопитен факт: Брянск и Дупница са побратимени градове. Дупница – в която Станке Димитров е роден, чието име до 1990 г. тя носеше и чийто прякор – Марек – носи футболният отбор на града. И Брянск, където умира малко преди черния 9 септември.

Това, което се случи вчера… дали е умишлено, случайно, знак Свише? Кой знае? Но знаем, че това, което се случи преди 94 години, е от ръката на злото; от ръката на БКП, продиктувано от решенията на Коминтерна и дирижирано от Кремъл. И никой и нищо не могат да изкривят истината, колкото и да се опитват, могат само да я замажат за малко и после тя пак ще се покаже. Истината има такова качество, какво да се прави, другари! Застига ви.