Първата неделя след Петдесетница е

В първата неделя след Петдесетница честваме паметта на всички светии. Това са всички свети хора от различни народности, които през 2000-годишния живот на Църквата с вярата и делата си са се стремили да изпълняват Божиите заповеди и са станали пример за останалите.

Обединяваме ги в разни чинове: праотци на цялото човечество, древни пророци, апостоли, светители (епископи-светци), свещеномъченици и преподобномъченици (свещеници и монаси мъченици), мъченици, преподобни (свети монаси/монахини), праведници (светци без сан), мъже и жени, повечето безименни, чиито имена знае само Бог. Всеки един/всяка една от тях има свой ден през годината, когато честваме паметта му/й, а в тази неделя те се почитат всички заедно като носители на Божията благодат, съсъди на Светия Дух, образци за живот и поведение на всички християни.

Свети Теодот бил родом от град Анкира (днес Анкара, Турция) в малоазийската област Галатия и живял във втората половина на трети и началото на четвърти век. Приел християнско кръщение и се стараел да живее според Христовия закон за любов към Бог и към ближните, т.е. към всички останали хора.

В големия град Теодот търгувал със зърно и в същото време имал пекарна. Добрият християнин от любов и състрадание към всички следвал съвета на Иисус Христос, Който е казал: "Не си събирайте съкровища на земята, където ги яде молец и ръжда, и където крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето..., защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". Затова използвал цялата печалба от работата си, за да подпомага изхранването на бедните. Теодот често посещавал също затворените по време на гоненията християни и ги хранел.

През 304 г. при гонението, разпоредено от император Диоклетиан, в Анкира били заловени няколко млади християнки, които били измъчвани, за да се отрекат от вярата си, и накрая били удавени в езерото край града. А за назидание на населението имало заповед да не се прибират и погребват по християнски телата на мъченици. През нощта обаче Теодот извадил телата на мъченичките от езерото и ги погребал.

Това станало известно на властите и управителят на града разпоредил веднага да заловят и да разпитат Теодот. Той признал постъпката си и заклеймил гонението срещу мирните и добри граждани, които вярвали в Христос. Управителят, разгневен от думите на Теодот, заповядал да го измъчват и накрая да го обезглавят. Така само няколко дни след девойките и Теодот пострадал мъченически за вярата си в Иисус Христос. Паметта му се почита на 7 юни, но също и на 18 май заедно с мъчениците Текуса, Александрия, Клавдия, Фаина, Евфрасия, Матрона и Юлия.