Fast Food мозъци възпитават зомбита

„Натъпчете“ ги с малко литература и любов към книгите. И един от тия дребосъци да спасите от влиянието на апатичните му родители, пак е успех.

… Хора, те ВЕЧЕ СА В McDonald’s. По-добре да им дадат и една книга с тоя бургер.

"Трамвайчето 20: Следваща спирка „Алеко Константинов“.
3-годишно момченце (което си изяде сандвича, в стъклена чиния, на седалката до мен) към баща си: Тате, тате, кой е Алеко Константинов?
Таткото: Ми един чичак с брада!

Добро утро, България, каквито и татковци да имаш!"

~ Гергана Гиздина/Facebook: @gergana.gizdina

Превъртайте си тези няколко реда в главата, докато четете следващите. И, да – историята е истинска, както (със съжаление) се досещате.

Ето на ТОВА му се казва социална отговорност.

Има ли и един от вас, който да каже, че това е лоша идея? Оттеглям си въпроса, най-вероятно има. Престанах да казвам на хората: „Ти можеш ли да се държиш още по-тъпо?“ – Имам чувството, че го приемат като предизвикателство да се докажат.

Става дума за детските менюта на компанията. Менютата, които, по традиция, са придружени с някаква играчка, която да радва малките. Вместо нея, компанията предлага книга.

А ето сега една друга, също истинска: „McDonald’s смени пластмасовите играчки с книги на Роалд Дал“. О, не, не става дума за България, съжалявам. Става дума за Нова Зеландия. Но подобна инициатива имаше неотдавна и в Британия. С доста солиден успех.

В такъв случаи, очевидно, трябва да се намесват външни фактори и трябва да сме щастливи, че такива влиятелни корпорации дават пример. Кой обича и кой – не McDonald’s е съвсем друга тема, която можем да си дискутираме друг път. Сега сме на друга вълнà.

Война е – трябва да се води с всички средства, на всички фронтове. Затъпяването е новото оръжие за масово поразяване. И трябва да има отговор. А щом идва в комплект с нещо, обичано от децата (в случая меню в McDonald’s), то резултатът може да е по-добър, от този – ако ги карат насила да четат. Обикновено така работи детският мозък. Назидателното „чети бре!“ най-често има отрицателен ефект.

Не е нужно да тъпчем децата с McDonald’s, за да ги възпитаваме и образоваме, да им даваме шанс да се докоснат до книгите, ще кажат някои. Да, съгласен съм. По принцип. Но „правилно е“ и „това е положението“ са доста различни реалности в нашия свят. След като децата са „изпуснати“ от родителите, по-добре е все някой да се погрижи за тях. А, че не е нужно да ги тъпчем с McDonald’s, за да…

Подобни акции са насочени най-вече към наследниците на мързеливите/загубените/безсмислените родители (кой е Алеко Константинов? ми един чичак с брада!). Да, те трябва да бъдат спасявани от Fast Food родителите си. Иронията е, че това спасение идва от Fast Food индустрията в случая.

Факт е, че децата навсякъде по света масово са „изпуснати“ от родителите. Преди време бях дал сравнение между родители (реални случаи), които възпитаваха така: ограничено време пред телевизор и компютър и задължително четене на приказки – детето беше изключително будно и умно, любопитно и често затапваше възрастните с въпроси; възпитателен метод №2 целеше „отърваване“ на родителите от досадата и залепването на децата пред таблет, лаптоп и телевизор, за да оставят възрастните „намира“. Резултат: децата не обелваха и дума, бяха „хипнотизирани“ и… схващате идеята.