Татуировката е един от начините за адаптиране към стреса в съвременния свят, форма на свързване, коментира за БТА психологът доц. д-р Маргарита Бакрачева. По думите й през последните две десетилетия се наблюдава голямо разпространение на рисунките по тялото във възрастовата група 19 г. - 40 години.
Динамиката в разпространението на татуировките е аналогична с промяната на поведението в социалните мрежи, смята психологът. По думите й татуировката винаги е била част от културата, символизирала е статус, имала е предпазна функция. Стереотипите във възприемането й вече са разчупени, тъй като след първоначалното пренасяне главно от полинезийската култура, е съществувала забрана за татуиране в много страни, разказа Бакрачева. Според нея сега вниманието е насочено към медицински проблеми, подобряване на мастилата, изследване на зависимостта при хора, покрити изцяло с рисунки.
Някои изследвания в Европа разглеждат това като подражание - аз искам да се слея с другите и като групова принадлежност, коментира експертът. Други проучвания установяват, че хората се чувстват по-бунтарски и повече индивидуалисти. Много хора избират скрито място за татуировка, така че да не се налага да бъде прикривана на работното място, или при официални срещи, отбелязва Бакрачева.
Обществото е променило нагласите си към хората с татуировки, каза също Бакрачева. Повечето асоциации се свързват с красива, художествена рисунка. Негативно настроените считат, че това е търсене на внимание и има по-безопасни начини човек да се покаже пред света. Татуираните имат идентичност за себе си и като хора, които споделят един поглед и светоусещане, определи психологът.
Татуировките са една от най-старите форми на изкуство. Носят се от времето на неолита до днес, затова се смятат за вид култура без граници, посочи доц. д-р Маргарита Бакрачева.
Около 30 процента от европейците имат поне по една татуировка, твърди Бакрачева. Според нея тялото си рисуват хората, които искат да придобият вътрешна увереност, за да продължат нататък. Те не се притесняват да се заявят, от една страна, а от друга - да черпят ресурс. Връзката е двупосочна: аз към света и светът към мен, пояснява специалистът. Тя определя татуировката като индивидуален избор на показност. По думите й най-често по тялото се изобразява символ, понякога рисунките са смесени с надпис, най-рядко татуировката се състои само от надпис.
Осемдесет процента от 217 души споделили в анкета, че правят първата си татуировка осъзнато, а не като спонтанно решение, независимо от възрастовия диапазон. У нас отчетливо водещ е личният избор, докато в чужбина най-важен е външният фактор, например репутацията на студиото, в което човек отива, уточни Бакрачева. Скоро след първата татуировка се появява желание и за втора, и трета. Има и хора, които остават с една татуировка по 20 години.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)