В някои южноамерикански страни конституциите включват правото за пътуване без паспорт. В Китай и Япония този документ бил изискван от чужденците, само ако искали да се върнат на територията на родината си. В началото на XX век само малък брой държави изисквали паспорт, за да разрешат влизане или излизане. Изчезването на тези документи изглеждало възможно в краткосрочен план. Как щеше да изглежда светът днес, ако това се беше случило?
Символ на кризата с мигрантите
Една сутрин на 2015 г. Абдула Курди се качил на надуваема лодка със съпругата си и двете си деца на плажа в Бодрум, Турция. Искали да изминат четири километра в Егейско море, което ги разделяло от гръцкия остров Кос. Но морето се оказало бурно и лодката се обърнала. Курди успял да се задържи на нея, но семейството му се удавило.
Тялото на най-малкия му син, Айлан, който бил само на три години, било изхвърлено от морето до турски плаж, където било заснето от журналист на местна информационна агенция. Снимката на Айлан Курди се превърна в символ на мигрантската криза в Европа.
Семейство Курди не планирало да остане в Гърция. Надявало се да започне нов живот във Ванкувър, Канада, където сестрата на Абдула, Теема, работела като фризьорка. Има много по-лесни начини за пътуване от Турция до Канада, които не включват плаването с надуваема лодка към Кос.
Сумата от 4000 евро, които бащата платил на трафиканта на хора, можеха да послужат за закупуването на самолетни билети за цялото семейство. Но семейство Курди нямало подходящ паспорт. Всъщност, тъй като сирийското правителство отказало гражданство на кюрдите, нямало никакъв паспорт.
Правилният цвят
Но дори да имаха сирийски паспорти, нямаше да могат да се качат на самолет за Канада. За сметка на това, ако документите на семейство Курди бяха изпратени от властите на Швеция, Словакия, Сингапур или Самоа, то нямаше да има никакви проблеми.
Може да изглежда естествено, че името на държавата, което фигурира в паспорта ни, определя дали можем да пътуваме или работим (поне легално). Но това е развитие от последните години и в известен смисъл изглежда странно.
Много държави се гордеят с факта, че забраняват на служителите си да дискриминират работещите хора заради характеристики, които не могат да променят – пол, възраст, сексуална ориентация или цвят на кожата.
Смяната на паспорта е възможна – например, ако имате 250 000 долара, можете да купите някой от карибските острови Сейнт Китс и Невис. Но за мнозинството хора паспортът зависи от идентичността на родителите и мястото на раждане. А това са две неща, които никой не може да промени.
Икономическите имигранти
Не са минали и три десетилетия след падането на Берлинската стена, а миграционният контрол отново се превърна в мода. Доналд Тръмп иска да има стена на границата с Мексико. Шенгенската зона, която позволява свободво придвижване на хора между повечето държави от Европа, се огъва под натиска на миграционната криза на Стария континент.
В същото време европейските лидери обсъждат как да разграничат бежанците от „икономическите мигранти“. Теоретично трябва да се отказва достъп на хора, които не са преследвани, и да се приемат само хора, които търсят по-добра работа, за да могат да имат по-добър живот.
На политическата сцена логиката на ограниченията за мигрантите става все по-трудна за дебатиране. Но в икономическата сфера логиката води в обратната посока. Теоретично производителността се увеличава, когато се позволи на производствените фактори да следват търсенето.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)