Легендата Жана д`Арк

Жана д’Арк, или Орлеанската Дева, е национална героиня на Франция. Тя е известна по целия свят и се е превърнала в легенда. Младата жена само за няколко месеца успява да спаси родината си, когато страната е била на ръба на пропастта.

По време на Стогодишната война, която е продължила 116 години, англичаните са окупирали почти цяла Франция. Войските от Острова през 1428 г. са били пред стените на Орлеан. Падането на северния град би дало възможност на англичаните да обединят всички тогава владени земи на Стария континент. В този момент в двора на престолонаследника Шарл е пристигнала 17-годишната Жана. Тя е обявила на аристократа, че е била изпратена от Небето, за да спаси страната от нашествениците. "Аз чувам гласове свише", казала тя на бъдещия монарх.

Младата героиня е имала само две оръжия - непоколебима решителност и безупречна репутация. Освен това в страната в онези години е била популярна легендата, че агресорите ще бъдат победени от непорочна млада жена.

Д’Арк е получила право от дофина да оглави войниците и на 8 май 1429 г. обсадата на Орлеан е била прекратена. След редица победи над нашествениците Орлеанската дева пристига в северния град Реймс заедно с принца, който е бил коронясан като крал на Франция под името Шарл VII.

Предателство

Жана е искала да види цялата своя родина свободна, докато обкръжението на краля, а и самият монарх, е било готово да направи някои компромиси. Ето защо Орлеанската Дева вече е станала пречка. В същото време англичаните и техните съюзници – бургундците - също имали зъб на жената, провалила плановете им.

Младата жена е била пленена на 23 май 1430 г., когато тя с отряда си се е опитвала да разкъса блокадата на селището Компиен. Д’Арк не е получила никаква помощ от обсадените, на които е искала да помогне.

На 23 декември 1430 г. Жана е била докарана в Руан. Английският крал Хенри VI на 3 януари 1431 г. е предал Орлеанската дева под юрисдикцията на епископа на град Бове – Пиер Кошон. Френският свещеник е видял хубав начин да изпълни волята на англичаните и я обвинил в нещо, което по тогавашните стандарти би я пратило на

Вярна смърт

- ерес

Обвиняемата обаче се е държала твърдо и отхвърляла всички обвинения. А те освен ерес са били – съдружие с дявола, непочитане на божите и светските закони, както и носене на мъжко облекло. Въпреки храбростта си, Орлеанската дева се е поддала на натиска и подписва (по-точно слага кръстче) върху документен, в който се признава за тръгването по кривия за Църквата път на 23 май 1431 г. Кошон е използвал хитрост. Той е показал на Д’Арк клада и обещал, че ще я преведе в затвор с по-добри условия, където и ще лежи до края на дните си.

Д’Арк е трябвало да умре и Кошон е използвал още един трик. Пазачите са иззели всички женски дрехи на затворничката и оставили само мъжки облекла. Последвала проверка в килията на известната затворничка я открила в дрехи, неприсъщи за нейния пол. Последвал е бърз процес и на 30 май 1431 г. Жан е била осъдена на смърт.

Героинята, носейки хартиена корона с надписи "Еретичка", "Вероотстъпничка и "Идолопоклоничка" е рецитирала "Отче наш". Дори в последните си минути Жана не е изгубила присъствие на духа. "Господин епископ, призовавам Ви пред съда на Всевишния. Исусе!". Това успява да извика малко преди пламъците да отнемат живота на Орлеанска дева

След края на Стогодишната война през 1453 г. издигнатият от Жана крал Шарл, който почти изгонил англичаните отвъд Ламанша, е решил да повтори процеса и да оневини девата от Орлеан. Причината е била проста – кралят е дошъл на власт с помощта на изгорената еретичка. Три години папа Каликст Жана Дарк е била реабилитирана. В началото на ХХ в. папа Бенедикт ХV я обявил за светица на Католическата църква.

Каква обаче е била съдбата на другите участници в събитията? Ако кралят е успял да обедини голяма част от Франция под своята корона и управлявал до смъртта си през 1461 г., то участта на другите участници в процеса не е била толкова безоблачна.

Изведнъж обвинителите започнаха да умират при странни обстоятелства, а трупът на Кошон бе намерен в кочина. Може би самото му име е продиктувало такъв край на неговия живот, пише съвременникът на събитията Гийом Кол, а екипът на novini.bg пояснява, че Кошон на френски означава свиня.