Показват невиждано скривалище на Левски

С възстановяването се заел арх. Иван Иванов от Стара Загора, чийто фирма е сред малкото лицензирани да извършва строително-ремонтни работи в недвижими паметници на културата, съобщава „Монитор”.

Днес в манастира има само две монахини, задълженията на игуменка е поела сестра Венеамина, която се грижи и за по-възрастната Виталия, а черковните служби изпълнява отец Йоан.

За рождения ден на Васил Левски 18 юли, когато ще отбележим 180-та му годишнина ще бъде възстановена килията със скривалището в мъглижкия манастир „Свети Николай“, която от десетилетия стои заключена и недостъпна за туристи и богомолци.

Архитектът твърди, че поема обекта за лична сметка, защото с манастира го свързвал сантиментален спомен. Там през далечната 1978-а го завела игуменката майка Рахила, която го „открехнала“ за красотите на планинския край. Той се надява до седмица да бъдат приключени формалностите и ремонтът да бъде стартиран. Идеята му е в килията да бъде възстановен дървеният долап, през чийто врати извън стените на манастира изчезвал в Балкана Дякона при сигнал за опасност.

Девическият манастир край Мъглиж е сред най-старите в България, за първия му градеж легенда го свързва с похода на цар Калоян срещу латините, най-ранните писмени свидетелства са от немския пътешественик Стефан Герлах от 1575 година. Според тях в онези далечни векове тук е имало действащо килийно училище, едно от първите в този български край. В него се съхранява уникален стенопис от 1909 година, изрисуван от казанлъшкия зограф Петко Ганин. На него, редом със светите братя, равноапостолите Кирил и Методий е и покровителят на Ирландия , свети Патрик. Стенописът е станал възможен с паричната помощ на ирландеца Пиърс О’Махони, който през 1904 година изгражда в София приют за деца и бежански от Тракия.