Легендата Френски чуждестранен легион (снимки+видео)

6

Френският чуждестранен легион е едно от най-елитните и известни военни подразделения в света. Той е част от въоръжените сили на западноевропейската държава. В Легиона набиват крак доброволци от над 130 страни, дошли от цял свят. По-рано численият състав е наброявал 35 000 души, но към днешна дата в редиците на Легиона служат около 7700 войници и офицери.

История

Легионът е създаден с указ на френския крал Луи-Филип на 9 март 1831 г. Тогава страната се е подготвяла за колониална експанзия в Алжир и това е изисквало огромни военни ресурси. В същото време във и около Париж и други големи градове са живеели много чужденци (ирландци, немци, белгийци и т.н.). Освен това, много французи, които са имали проблеми с правосъдието, са били готови да станат войници, за да избегнат затвора или екзекуцията.

По този начин монархът с един куршум е ударил два заека. От една страна, кралят създава елитна бойна единица, готова във всеки един момент да се хвърли в битка От друга, Луи-Филип съкращава броя на нежелателните елементи сред своите поданици. По това е било въведено правилото кандидатът за легионер да не бъде питан за своето минало.

За своите 185 години история бойците на Легиона са взели участие във всички войни на Франция. Колонизацията на Алжир (1831-1882 г.), Кримската война (1853-1856 г.), Мексиканската експедиция (1863-1867 г.), колониалните войни в Африка и Югоизточна Азия, двете световни войни. Легионерите са имали пръст и в опитите за потушаване на освободителните движения в бившите френски владения в Азия и Африка през втората половина на ХХ век. От края на миналото и началото на това столетие войници и офицери от елитното подразделение са част от мироопазващи мисии под егидата на ООН в горещите точки планетата (Босна, Косово, Афганистан и др.) Две събития обаче оставят трайна следа в хрониките на Легиона.

Първото е Мексиканската експедиция и по-конкретно битката край Камерон. На 30 април 1863 г. в околностите на селището в латиноамериканската страна 65-ма легионери се изправят срещу 2000 мексикански войници. В продължение на едно денонощие европейците отблъскват жестоки атаки. Равносметката не е в полза на Легиона. От 65-мата мъже загиват 52-ма, 12 тежко ранени са пленени, а барабанчикът, с име Лаи, е открит жив на следващия ден. Никой обаче не се предава. Оттогава Легионът отбелязва 30 април като Ден на паметта.

Другото събитие, което се помни в Легиона, е Войната за независимост на Алжир (1954 -1962 г.). Войниците и офицерите оказват яростна съпротива на африканците. Френските войници отбраняват своя втори роден дом. Елитната бойна единица е получила бойното си кръщение в Алжир малко след създаването си.

Кой?

За легионер може да кандидатства всеки мъж между 17 и 39 години. Той трябва да бъде физически и психически здрав и да не бъде скъсан на тестовете за интелигентност. След преминаване през цедките легионерът подписва 5-годишен трудов договор. За това време мъжът може да стигне до чин ефрейтор. Офицерските звания са запазени само за хората с френско гражданство, което може да се получи след няколко години стаж в Легиона. Точно заради това подразделението е магнит за много чужденци.

Етническият състав на елитното подразделение не е постоянна величина. Така например до края на Първата световна война ядрото на Легиона е било съставено от европейци и американци. След Октомврийския преврат в Русия от 1917 г. Легионът е станал дом за много белогвардейци, избягали от болшевиките. Краят на Втората световна война променя етнически състав. Много австрийци и германци, биели се на страната на Третия Райх, намират убежище в елитната военна единица.

Заради това ръководството на подразделението вече провежда проверка на кандидата чрез системата на Интерпол и в Легиона служат хора с чисто криминално досие.

Падането на Желязната завеса е донесло поредна промяна в етническия състав. След 1989 г. към него са се присъединили много граждани на бившия социалистически лагер и най-вече разпадналия се Съветски съюз. Има и българи.

Как?

Набирането на войници извън Франция е забранено. На територията на западноевропейската държава съществуват 20 центъра за набиране на доброволци. Първоначалните задължения на евентуалния легионер се свеждат до домакински дейности (чистене, помощ в кухнята и други). Въпреки че изглежда лека работа, условията са спартански. Ранно ставане, всичко е по часовник, дисциплината е желязна. Всяко нарушение се наказва и кандидатът може да бъде изгонен.

След одобряването на кандидата той се изпраща в лагер в южния френски град Обан. Там новобранецът преминава през втория кръг. Работи се по двойки. Ако единият от войниците не знае френски, другият задължително трябва да владее езика на Виктор Юго. Работата в екип е приоритет, а изоставянето на бойния другар се наказва сурово.

За да стане един мъж пълноправен член на Легиона, той отново се подлага на изпити по физическа издържливост, бързина и ловкост. Той трябва да премине и през трите кръга на ГЕСТАПО. По този начин се нарича комисията, която препитва в три кръга искащия да стане легионер за неговата мотивация, психическа пригодност и интелигентност. Въпреки че ГЕСТАПО не използват физическа сила, нейните методи са твърди и членовете на комисията са си спечелили прякора, даден й по подобие на тайната полиция на Нацистка Германия.

Преминаването през всичките изпитания и за тялото, и за психиката, и слагането на бялото кепе (шапката, която се носи от всеки боец) не означава край на натоварванията и изпитанията. Легионерът заминава на тренировъчен лагер някъде далеч от Европа.

Ето какво разказва един бивш боец. "Пратиха ни в джунглата във Френска Гвиана. Влажността в латиноамериканската страна е адска, сигурно стига 120 процента. За да стигнем до базата, гребахме по река. Пристигнахме. Обясниха ни от какво да се пазим и какво да ядем. На 20 души се полагаше по една стара пушка. Някои не издържаха и бяха върнати, повече не ги видяхме," спомня си мъжът, поискал анонимност.

Условията, като във всяка армия, са сурови. Желязна дисциплина, нарушенията се санкционират бързо и понякога жестоко - карцер, лишаване от отпуск, разжалване и дори изгонване с лишаване от всички привилегии. Най-сурово се наказват побойниците и крадците. Историите за гаври на стари кучета с новобранци са чиста проба легенди. Това са измислици на дезертьори или на хора, които си търсят оправдавания, посочва друг ветеран от Легиона. Като всяка закрита организация, бойната единица е обвита с

Митове

"От Легиона се излиза само в ковчег," се казва в широкоразпространено мнение. Това обаче не е така. Легионерът може да реши дали да остане на служба или не след изтичането на петгодишния си договор. Това зависи от него. Освен това срокът на службата е ограничен до 21 години, а удължаването му е мисия почти невъзможна.

Около елитната бойна единица витаят още много митове и легенди, които трудно може да се оборят. Но фактът, че легионерът е легионер завинаги е железен, като волята на мъжете с бели кепета.