Разликата между това, което се случва днес в сирийския град Алепо, и случилото се в чеченската столица Грозни в началото на 21-и век е, че западните лидери поне се опитват да спасят живеещите в Алепо, пише в. "Ню Йорк таймс". Преди десетилетие и половина нямаше много дипломатически мисии в подкрепа на Чечения, припомня изданието.
Във всяко друго отношение картината е същата. Както тогава, така и сега Владимир Путин знае, че той и съюзниците му не могат да победят на земята, затова опитва да реши проблема от въздуха. Където не може да иде пехотата, той хвърля бомби, пише вестникът. Разбира се, той далеч не е единствен - и западни лидери се опитват да решават сложни проблеми, избягвайки близък контакт. Но руският президент има едно предимство - в Русия почти няма журналисти, политици или активисти, които да го подканват да пощади мирните граждани, както нямаше особена симпатия и към мирните граждани в обстрелвания от ракети Грозни, пише в. "Ню Йорк таймс". Неспирните бомбардировки на Грозни спечелиха войната в Чечения. Всяко западно правителство, направило същото, което руският президент направи в Грозни, заслужено би паднало от власт, подчертава изданието.
Макар че руският лидер не се притеснява от общественото мнение в своята страна, той се притеснява какво мисли за него светът, смята в. "Ню Йорк таймс". Ако успее да наложи мир в Сирия с цената на разрушаването на Алепо, той ще се опита да придаде на победата си външните белези на истински демократичен мирен процес. Путин винаги е разбирал колко е важно посланието, което се изпраща. Но дори да бомбардира Алепо до пълна победа и да наложи Асад чрез фалшиви избори, не можете с бомбардировки да накарате някой да ви заобича. Следователно, създадената в Сирия система ще остане толкова нестабилна, колкото е и тази в Чечения, подчертава американското издание.
Сирийското правителство няма нужда от уроци по подтисничество, но Москва може да осигури ресурсите, с които Дамаск никога преди не е разполагал. Ако умерените сирийци, около които западните страни биха се опитали да изградят политическо движение, останат в страната, руското правителство може да помогне на президента Башар Асад да ги отстрани. Точно това се случи в Чечения, където руските сили за сигурност неутрализираха всички, с които имаше смисъл да се преговаря. Сред бунтовническите лидери най-дълго оцеляха фанатиците. Всяко извършено от тях зверство обаче придаваше повече легитимност на съюзниците на Путин и намаляваше симпатиите към жертвите на руските действия, отбелязва изданието.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)