Водните запаси на света вероятно ще намалеят с две трети към 2050 година спрямо разполагаемите в момента в градовете, прогнозира Световната банка. Недостигът на вода, който се дължи на затоплянето на климата би могъл да свие с 6 % брутния вътрешен продукт (БВП) на някои страни до 2050 година.
Китай и Индия мога да променят тенденция, но освен това и страните от Близкия изток. Драстично. Думата не е прекалено силна, за да представи положението, в което рискуват да се окажат над 9 милиарда души, обитаващи земята през 2050 година. Население, което вероятно в мнозинството си (три четвърти), ще бъде градско и чиито водни ресурси към тази дата биха могли да намалят с две трети спрямо сегашните разполагаеми в мегаполисите.
Тези впечатляващи данни са залегнали в доклад на Световната банка, в който тя представи перспективите за развитието на водния цикъл. "Ако сегашната политика на управление на този ресурс остане непроменена, и ако сценариите за затоплянето на климата се потвърдят, случаите на недостиг ще нарастват в районите, които досега бяха пощадени, и ще се изострят в районите, изпитващи вече липса на вода", се подчертава в документа, озаглавен "Горещо и сухо" ("High and Dry"). Причината за всичко това са климатичните промени, заради които валежите в някои региона ще станат много по-случайни, но и конфликтът, който се изостря, между различните сфери на употреба на водата - земеделието, енергетиката, промишлеността и други.
"Икономическият растеж е учудващо лаком за вода", се припомня в доклада на Световната банка. Там, където запасите ще намаляват, бизнес активността почти механично ще се забавя, въвличайки страните, засегнати от това явление, в една спирала на отрицателен растеж. В някои райони по света спадът на БВП би могъл да достигне 6 % към 2050 година, отбелязват експертите на Световната банка в доклада си. Такава съдба може да сполети Китай, Япония, Индия, Близкия изток и половината държави от Северна Африка.
Несигурността при гарантирането на вода има опустошителни последици за растежа в различни сфери. Тя може да предизвика война, а с нея и разрушения. Тя е в основата на миграцията на хората, а в повечето случаи това са младежи. Така тя става причина постепенно да се обезлюдяват страните, изложени на най-големи суши. За щастие "има и надежда. Ако държавните власти отговарят на недостига на вода, засилвайки ефективността и заделят, да предположим 25 % от ресурса, за проекти с голяма стойност, то загубите ще намалят", коментира Ричард Дамания, автор на доклада.
Като изградят язовири, контролни системи за течовете и освен това като използват повторно водата, някои страни в крайна сметка дори биха могли да повишат темпа си на растеж. Това увеличение на БВП би могло да стигне 6 % в Централна Азия, 2 % в Китай и 1 % в Индия.
Картите, публикувани от Световната банка, открояват няколко почти отчайващи случаи с държави от Залива и Северна Африка. Дори прилагането на най-съвременната политика за оптимизиране на използването на водата няма да ги избави от загубата на икономически растеж. В тези райони злото изглежда вече е сторено. Водните ресурси вече са прекалено малки и демографският натиск е прекалено силен. За разлика, и то голяма, в сравнение със страните от Северна Африка, западноевропейските държави, чието население е стабилно, а затоплянето на климата по-слабо осезаемо. За тях въздействието на ограничените водни ресурси върху БВП ще бъде почти пренебрежимо.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)