Кипяща вода може да е изваяла релефа на Марс

По време на марсианското лято, когато леда под повърхността на планетата започва да се топи и да излиза на повърхността, където средната температура достига 20 градуса по Целзий, той започва веднага да кипи.

Кипяща вода може да е изваяла релефа на планетата Марс, предаде Франс прес, като се позовава на публикация в британското научно издание "Нейчър джиосайънс".

Следите от сезонни течове, наблюдавани на повърхността на Марс, може да са предизвикани от вода, която е завряла от ниското атмосферно налягане на Червената планета, смята експертите, които стоят зад публикацията. Те са от Франция, САЩ и Великобритания.

Учените изразяват хипотезата, че каналите и деретата, наблюдавани по силно наклонения терен на различни места на Марс, може да са формирани от концентриран солен разтвор, който не може да се образува без наличието на вода. През септември американското космическо управление НАСА обяви, че е установило, че в дадени моменти на повърхността на Марс е текла вода.

Водата кипи при 100 градуса по Целзий, когато човек е образно казано на брега на морето. Но колкото повече човек се изкачва, толкова повече атмосферата се разрежда и водата започва да ври по-рано, например на връх Еверест водата ще кипне при 60 градуса по Целзий. На Марс, където атмосферата е доста по-малко плътна отколкото на Земята, водата започва да ври дори на 0 градуса по Целзий.

Екипът от учени, стоящи зад публикацията, са направили серия от експерименти при условия, симулиращи тези на Марс, и при земното налягане. Те поставили кубче лед на върха на склон с наклон 30 градуса, покрит с пясък. При земните условия водата прогресивно проникнала в пясъка, без да промени повърхността. При условията, симулиращи тези на Марс, било различно. Ледената вода незабавно закипяла и освободеният газ изхвърлил песъчинките. Те се натрупали на малки камари, които след това рухнали и образували истински лавини от сух пясък.

Според учените водата в течно състояние дори и ако понастоящем тя съществува на Марс само в малки количества, които кипят и то само по време на най-топлите часове на лятото, играе роля, която не трябва да се пренебрегва. А нестабилността на водата, както изглежда, увеличава значително нейното въздействие върху морфологията на повърхността.