Как живеят хората в "столицата" на ИД

Малцина бяха чували за град Ракка в Североизточна Сирия, преди групировката "Ислямска държава" да го провъзгласи за своя столица през 2014 г., предаде БТА.

През последните няколко столетия този град в пустинята с население под 200 000 души всъщност няма голямо значение. Просто далечен керванджийски стан на пътя между големите градове в Западна Сирия и търговските центрове в Ирак като Мосул или Багдад.
Ракка започва рязко да се мени през 70-те години на миналия век, когато се изгражда ВЕЦ на река Ефрат. Подемът на селското стопанство привлича десетки хиляди нови жители и променя демографията на града.

Днес Ракка е разположен на място, където се кръстосват големи пътища: единият води към Сирия, другият - през обширна пустиня - към Ирак. Може би тъкмо това е основната причина ИД да го избере за "столица".
Доскоро тук имаше частен университет и няколко държавни професионални училища. Работеха кафенета и сладкарници, през лятото хората се разхождаха из улиците до късно, почиваха си в парковете, ходеха по ресторанти, където ставаха срещи между мъже и жени. И мъже, и жени участваха в протести срещу режима на Асад - преди градът да бъде превзет от ИД.
Провинция Ракка е трета по големина в страната. Там нямаше промишленост; повечето хора работеха в селското стопанство или на държавна служба.

Традиционният родово-племенен начин на живот все още е на почит и в Ракка, и в околността.
Градът е населен със сунити, сродни със сунитите от Западен Ирак. По-рано там имаше кюрдско малцинство, също и други етнически групи. "Ислямска държава" обаче прогони кюрдите - лоялността им бе съмнителна за ислямистите след сблъсъците на ИД с кюрдски опълченци в други райони от Сирия.
Групировката прочисти Ракка от въстаници и настани там ново правителство, намиращо опора най-вече в местните специалисти и бившите държавни служители.

По шериатските закони

ИД създаде шериатски съдилища, творчески прилагащи нормите на ислямския закон.
Ръководителят на Ракка и съседните провинции се нарича валия. Подчинени са му неколцина емири - всеки отговаря за определен ресор.
Жестоката система от наказания, въведена от ИД, превръща в безумие всяка идея за съпротива или протест. Публичното сечене на глави стана нещо обичайно в града - така се наказват изредени в дълъг списък постъпки, смятани за престъпления в ИД. Властта на ИД до голяма степен се опира на груба сила и също толкова - на джихадисти от чужбина.
Местните жители, останали в града, отпърво се приспособяваха към законите на ИД. Утехата им бе, че групировката все пак гарантираше известна сигурност, осигуряваше държавни услуги, раздаваше храна. Последните руски и френски бомбардировки обаче разрушиха системите за водо- и енергоснабдяване - това направи тежък живота на мирното население. В Ракка има и недостиг на горива, тъй като бомбите унищожиха повечето петролохранилища и рафинерии в района.

Бъдеще неопределено

Властите забраняват на младите момичета и жените да излизат от къщи, без да ги придружава мъж - обикновено баща им, някой брат или съпругът. Жените са длъжни да носят никаб, който покрива тялото им отгоре до долу, оставяйки само процеп за очите.
Из улиците на града патрулира специална полиция, която бди за спазването на шериатските закони, включително на дрескода за мъжете. Пушенето е забранено навсякъде; хайки за пушачи прави специалната полицейска част "Ал хисба" и наказва заловените с бой с камшици. Всички мъже са задължени да ходят денем в джамия, за да се молят.
Който пази в телефона си снимка на жена, отнася 30 удара с камшик.
Забранено е и да се гледат футболни мачове. Полицията затваря всяко кафе, където се пускат мачове по телевизията.
Патрули пуска из града и женската полиция, батальонът "Ал ханса". Тя проверява дали жените по улиците са облечени според правилата на ИД. Батальонът включва основно съпруги на бойци от групировката; целта им е да контролират спазването на дрескода и да наказват нарушителите.
В града са забранени и салоните за красота. Изобщо жените гледат да си седят вкъщи, за да избегнат срещи с полицията или с джихадистите, които издебват жени без съпруг и вдовици, за да ги омъжат насила. Раждането на деца не се насърчава, защото младите съпрузи често загиват в битките.
Чуждестранните бойци на ИД най-често се сражават докрай. Бъдещето на жените, влезли в групировката, тъне в мъгла - включително на европейските жени, дошли при джихадистите.
Сирийците от Ракка живеят с мисълта, че управлението на ИД все някой ден ще свърши - но дотогава нямат друг избор, освен да търпят репресиите и насилието.