Манастирът „Св.Иван Предтеча” на острова срещу Созопол е един от най-големите манастири в Европейския Югоизток през Средните векове. Той стана известен напоследък главно с откритите мощи на Св.Иван Предтеча, които събират в Созопол стотици хиляди поклонници от България, Русия, Украйна, Гърция и Румъния всяко лято.
През 1570 г. в залива Лепанто обединените християнски флоти на Западна Европа унищожават целия османски флот от 300 бойци галери.
На малцина е известно обаче, че манастирът е бил крупно интелектуално средище през ХІІ-ХVІІ век, че в него работи „фабрика” за ръкописни книги, снабдяваща с богослужебни книги, както голяма част от българските земи, така и атонските манастири и двора на Медичите във Флоренция, че в него творят видни средновековни поети и писатели, иконописци дърворезбари. Манастирът е разрушен от турците в 1629 г. вследствие на драматични събития, разиграли се на Балканите в предходните десетилетия.
От това се възползват донските и запорожските казаци, които с бързоходните си гребни корабчета „чайки” подобни на викингските дракари, започват пиратски нападения по беззащитните черноморски брегове. Грабят не само търговски кораби, но нападат и крайбрежните селища, като не щадят нито мюсюлмани. През 1623 г. една такава пиратска флотилия ограбва Созопол, Ахтопол, Черноморец и манастира на о-в Св.Иван. Тази флотилия (с 400 казаци) е потопена от буря край Емона и всички казаци без един капитан се удавили.
Шест години по късно друга казашка флотилия, подгонена от 13 турски галери, се укрепила в манастира и укрита зад крепостните му стени оказала съпротива цели осем дни на турците. Деблокирани били от друга казашка ескадра от 2000 казаци, които дотогава ограбвали Каварна. На турците им дошло до гуша и решили да разрушат манастира при Созопол, за да не бъде използван повече от казаците като укрепено убежище.
Но преди това разрешили монасите да изнесат ценностите си от манастира в манастира на о-в Халки (в Мраморно море, който им е бил предоставен от тогавашния Вселенски патриарх. От описи, открити от византинисти от ХІХ век е известен списъка на ръкописите (45) и църковната утвар. Наскоро при посещение на архитект Заимов на острова стана известно, че монасите са разглобили и изнесли и иконостаса на храма си на Созополския остров и иконите. По молба на Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей Вселенският патриарх Вартоломей І позволи фотографа на НИМ да направи качествени снимки, подходящи за научни изследвания и научни публикации.
Иконостасът днес е монтиран в приемната на ректора на Богословската академия Елпидифор, а иконата на Св.Богородица (едно забележително произведение на средновековната ни живопис) в притвора на храма „Св.Троица”. В Созопол вече се роди идеята да бъде направено копие на иконостаса и иконите и те да бъдат монтирани в нова църква в кв.”Харманите”, където вече живее 70 % от населението на Созопол, а все още няма църква.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)