Невежеството често ражда тежки политически проблеми. Не само у нас, но и в Европейския съюз. Вълната от хора от Близкия изток и Северна Африка заляла Европейския континент се нарича, както от медиите, така и от политиците на Стария континент „бежанска вълна”, хората „бежанци”. Но те не са такива. „Бежанци” по силата на международното право са хора, избягали в държава съседна на държава в която има гражданска война или е във война с друга държава.
Двата милиона сирийци и иракчани в Турция са бежанци, 1 400 000 в Ливан и Йордания също. Но същите хора бягащи от Турция по гръцките острови Кос и Лесбос не са вече бежанци. Те са икономически емигранти.
Това мнение изрази и разпространи до медиите историкът и шеф на НИМ Божидар Димитров.
Е, хайде холан, нашите роми са с европейски паспорти и ни ги връщат на тумби – на тумби, а „бежанците” се кефят на сантиментална Европа. ИДИЛ постигна най-голямата си победа досега над „неверническа” Европа, внушавайки и, че това е бежанска, а не емигрантска вълна. Лишена от военен ресурс, с който да удари ЕС по военен път, тя я удари с предизвиканата от нея емигрантска вълна. И с това я принуди да наруши и законите и принципите си, предизвика дълбоки разногласия между политическите ръководства на отделните държави, засили позициите на ксенофобските партии, възбуди атавистични страхове (от исляма) всред населението. На това трябва да се сложи край. Няма бежанци – има емигранти.
На о-в Кос, а след това в Континентална Гърция, Македония, Сърбия и Унгария те не търсят спасение от насилствена смърт, което е условие да покриеш съдържанието на понятието „бежанец”. Те са спасили вече живота си в Турция. Пресичайки с лодка пролива между о-в Кос и турския бряг те губят този статут и придобиват друг статут – на икономически емигранти. А те се третират по други закони. Те не го и крият. Нито един от тях не крие, че не търси спасение на живота си в България, Гърция, Македония, Сърбия и Унгария – спокойни и мирни страни. Всички бързат за Германия, чийто жизнен стандарт е в пъти по висок от изброените страни, смята още историкът.
По думите му в този смисъл и удавилото се дете от гр.Кобани е жертва не на ИДИЛ или република Турция, а на баща си и майка си, взели решение да напуснат Турция, където са се спасили от войната и да тръгнат с прогнила лодка в Егейско море в търсене на по- добър живот.
Търсенето на по-добър живот е изконно право на всеки човек. Но само, когато се спазват законите – на всяка отделно взета страна и международното право. Тези хора от емигрантската вълна не зачитат законите нито на отделните страни, нито на ЕС. Идващи от държави, появили се на картата едва след краха на колониалната система през втората половина на ХХ век те са лишени от чувство на държавност. Затова и хилядите здрави и прави мъже „бежанци” не са се влели в армията, за да защищават отечествата си, а са хукнали към Германия, смятайки, че е тяхно законно право да нарушават половин дузина държавни граници без никакви документи, че не бива да дават пръстови отпечатъци, да бъдат хранени по пътя, да ги возят безплатно на фериботи, влакове и самолети, да спят в хотели с чисто бельо, тоалетни и бани, пише още Божидар Димитров.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)