ЕК похвали Каварна за интеграцията на ромите

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу даде днес Каварна като един от положителните примери в Европейския съюз за приобщаването на ромите, наред с Берлин (Германия), Монтрьой (Франция), Крайова (Румъния) и Сомбор (Сърбия).

Барозу говори на среща, посветена на приобщаването на най-многобройното малцинство в ЕС, в която от българска страна участва вицепремиерът Зинаида Златанова. Той посочи, че обществата са силни, само когато се грижат за най-уязвимите. Отчитаме напредък в националните политики по този въпрос, наблюдаваме предприетите мерки за приобщаване на ромите, добави председателят на ЕК. Той отбеляза, че поне 80 милиарда евро от бюджета на ЕС до 2020 г. ще бъдат насочени за развитието на човешкия капитал, осигуряването на работни места и социално включване чрез Европейския обществен фонд. От тези средства поне 20 на сто следва да бъдат насочени към борба с общественото изключване и бедността.

Неприемливо е, че много роми живеят в такава бедност и че децата им често биват изпращани в училища за бавноразвиващи се, заяви Барозу. Неприемлива е дискриминацията в болниците и училищата, неприемливи са изявленията срещу това малцинство, добави той. Трябва да се борим с предразсъдъците, допълни председателят на ЕК.

В своето изказване вицепремиерът Златанова посочи, че приобщаването на ромите е от общ интерес, особено в държавите с голям процент от това население. България е решена да изпълни програмата си за приобщаването, правителството има добрата воля за това, добави тя. Златанова отчете, че през миналата и тази година националният бюджет е подкрепил десетки неправителствени организации в подобна дейност. Надявам се, че България ще бъде
призната за един от добрите примери в Европа, заяви
вицепремиерът.
Тя отбеляза, че над 95 на сто от българските общини са
разработили планове за приобщаването на ромите, които може би не
всички са идеални, но това е първата стъпка и победа. Въведохме
система за наблюдение на приложението на националната
стратегия. Тези проблеми няма да бъдат решени бързо, но трябва
да ги решим и ще ги решим, заяви Златанова.
Румънският президент Траян Бъсеску, който е
най-високопоставената политическа личност на днешната среща,
заяви, че не би искал да се мисли, че румънците са единствените
отговорни за положението на ромите в Европа. Въпреки
стратегиите, резултатите са по-скоро ограничени, в много държави
липсва политическа воля, няма достатъчно финансиране, добави
той. Ромите трябва да разберат, че обществата се основават на
правила и закони, трябва да приемат принципите на европейския
гражданин и да оставят настрана ценностите на тяхната етническа
общност, заяви президентът.
Еврокомисарят по правосъдието, основните права и
гражданството Вивиан Рединг посочи, че в последните четири
години съдбата на ромите е била включена в политическия дневен
ред и вече този въпрос не може да бъде пренебрегван. По нейните
думи ромите са най-необлагодетелстваната част от европейското
общество. Приобщаването изисква време и решимост на цялото
общество, и на всички политически водачи и държави от ЕС, на
всички селища и граждани. Необходим е дълготраен политически
ангажимент, оптимист съм, че има решение, заяви Рединг. Зад нас
и пред нас са векове на изключване и дискриминация, допълни тя.
Еврокомисарят по заетостта, обществените въпроси и
приобщаването Ласло Андор заяви, че ЕК следи за спазването на
свободата на движение и подпомага държавите в приобщаването на
ромите, които се преселват от една в друга страна от ЕС.
Правителствата имат голямата и първостепенна отговорност да
превърнат нашите препоръки в действителност, за да могат ромите
да получат съответното финансиране, както и за да бъдат оценени
техните нужди, посочи той. В наш общ интерес е да преодолеем
предразсъдъците, дискриминацията и бедността в Европа, допълни
Андор