Ухапване от алигатор лекувано по клинична пътека у нас

Когато страната ни е въвела клиничните пътеки през 2001 година, по които и към момента се плаща на болниците, сме имали отделна пътека за лечение на ухапване от алигатор. Това е един от парадоксите при въвеждането на австралийския модел на финансиране в здравеопазването, обясни пред Дарик един от най-добрите гастроентеролози в България - проф. Никола Григоров.

Специалистът призна, че основите на здравната реформа са положени от едни недостатъчно компетентни „бели момчета с къси панталонки" и това на по-късен етап се е превърнало в предпоставка за допускането на множество грешки. Една от тези грешки според Григоров е превръщането на болниците в търговски дружества. Проф. Григоров определи бордовете на директорите в болниците като бутафорни. Според специалиста от тях нямало никакъв смисъл, след като директорите на лечебните заведения така или иначе се избирали от Здравното министерство.

„С тази клинична пътека медиците се въвлякоха в едно ограничено финансиране от един кмет, доктор, който стана министър. Тогава, когато започнаха да се правят реформи, в Министерство на здравеопазването се разхождаха едни бели момчета с къси панталонки. Не знаеха езици, нямаха достатъчно компетентност. Тези хора решиха по този австралийски модел да направим медицина с клинични пътеки. До такава степен, че в нашите клинични пътеки имаше болест „ухапване на алигатор". Имаше такава пътека. И ние бавно и постепенно започнахме да реформираме, да се блъскаме в тази сфера, да правим търговски дружества и още много, много други грешки. Сега няма излизане", обясни проф. Григоров.

Като друг основен проблем в системата специалистът посочи фактът, че младите ни лекари още от трети курс на своето обучение се подготвят да отидат да работят в чужбина. „Те си знаят даже в коя държава ще отидат. И учат съответния език. Ето как е в Дания: Когато влезеш в университета, теглиш едно номерче. След като завършиш, се тегли лотария и номерчето ще каже къде ще отидеш да работиш през следващите три години - където ти се падне. Може да бъде в Копенхаген, може обаче да отидеш и в Гренландия. Трябва да излезем от тази андрешковска хитрост - да не обръщаме внимание на масовата култура", допълни проф. Григоров.