В самото начало се е носел божествен бас. Поне така смята физикът Джон Крамър, който откри доказателства за звука, създаден вследствие на Големия взрив. Нещо повече – той създаде и симулация на ниския и дълбок звук, издаван от зараждащата се вселена, пише сп. "Обекти", позовавайки се на Mashable.
След взрива, Вселената е започнала да се разширява толкова бързо, че самата материя в нея започнала да резонира и да създава дълбок басов звук. Самите звукови вълни станали издължени и извити.
„С разширението на Вселената звуковите вълни почнали да се разпространяват през плътния и затворен посредник – по този начин хиперсферата на Вселената звъняла като звънец“, казва Крамър от Вашингтонския университет.
Ефектът би бил сходен със земетресение с магнитуд 9, което кара цялата планета да звъни. В този случай обаче то се разпространило сред цялата Вселена.
Звукът, разбира се, отдавна е отмрял. Той обаче е оставил отпечатък върху космическият микровълнов фон под формата на термално ехо от енергията, отделена по време на Големия взрив.
През 2003 година сателитът WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe) предоставя на учените безпрецедентна картина на космическия микровълнов фон. В статия за списание Analog Science Fiction and Fact Крамър описва как тази термална информация може да се използва, за да се превърне в звукови вълни. С други думи – космическият микровълнов фон на практика представлява запис на ритъма на Големия взрив.
Две години след като Крамър публикува своето откритие, майката на един 11-годишен ученик му праща писмо, в което го пита дали физикът разполага с реален запис на звука, който сина й да използва в училищен проект. Крамър отговаря, че не разполага с подобно нещо, но един ден би могъл да го направи.
За да пресъздаде звука от Големия взрив, Крамър преобразува данните на WMAP в звук с помощта на изчислителната програма Mathematica. Резултатът е нисък и скрибуцащ звук. По-късно данни от телескопа Plank на Европейската космическа агенция позволяват на Крамър да създаде още по-прецизен профил, който той прехвърля в аудио файлове. Последните, разбира се, са симулация – истинският звук е толкова дълбок, че Крамър трябва да увеличи честотата 100 септилиона, за да могат и хората да го чуят.
)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)