Две години след като Крамър публикува своето откритие, майката на един 11-годишен ученик му праща писмо, в което го пита дали физикът разполага с реален запис на звука, който сина й да използва в училищен проект. Крамър отговаря, че не разполага с подобно нещо, но един ден би могъл да го направи.
За да пресъздаде звука от Големия взрив, Крамър преобразува данните на WMAP в звук с помощта на изчислителната програма Mathematica. Резултатът е нисък и скрибуцащ звук. По-късно данни от телескопа Plank на Европейската космическа агенция позволяват на Крамър да създаде още по-прецизен профил, който той прехвърля в аудио файлове. Последните, разбира се, са симулация – истинският звук е толкова дълбок, че Крамър трябва да увеличи честотата 100 септилиона, за да могат и хората да го чуят.