60% от страдащите от болестта акромегалия в България умират преждевременно от инфаркти и инсулти, съобщават специалисти.
Една от причините е късното поставяне на диагноза. От общо 742 българи с това заболяване над 60% са жени.
Информационна кампания започват от асоциацията на пациентите с болестта акромегалия и от фондация „Отворено общество". Целта на кампанията е хората да се запознаят със симптомите на заболяването и така да се подобри диагностициката и достъпът до лечение, които са проблем у нас. Ранната смъртност от акромегалия в България е три пъти по-висока в сравнение с Италия например, а лечението на пациент с това заболяване за месец струва над 3000 лв.
Средно между осем и десет години отнема диагностицирането на заболяването акромегалия в България. Късното откриване на болестта намалява шансовете за лечение и води до инвалидизация на пациента. При 95% от случаите причината за развитие на заболяването е доброкачествен тумор на хипофизата. Ако той бъде открит своевременно, близо две трети от пациентите могат да се излекуват напълно, посочи ръководителят на Клиничния център по ендокринология към медицинския университет в София д-р Сабина Захариева.
„Това заболяване се развива много бавно. Самият болен и близките му свикват с неговия нов имидж, те не обръщат внимание на промените, понеже го виждат всеки ден и на практика минават понякога десетилетия от началото на заболяването до откриването му. Да бъдат ангажирани повече слоеве на обществото с ранното откриване на болните от акромегалия е от изключително значение", каза д-р Захариева.
Тя посочи, че основните видими симптоми вследствие на акромегалията са нарастване на крайниците и долната челюст, както и разреждане на зъбите. Вътрешните промени обаче са значително по-сериозни и правят пациентите уязвими за сърдечно-съдови и респираторни заболявания, ето защо профилактиката е от изключителна важност.