Всяка година учените се изправят пред предизвикателството светкавично да създадат ваксина срещу мутацията на грипа, която през дадения сезон ще обиколи света. Това обаче може да се промени, ако учените от Института по микробиология при БАН успеят да доведат до успешен край разработването на т. нар. противогрипна ДНК ваксина, предаде БНР.
Противогрипните ДНК ваксини са ново направление във вирусологията, в което се създават химерни молекули с помощта на генноинженерни манипулации, и целта е да противодействат еднакво добре на всички щамове на грипа. "ДНК ваксините са много по-лесни за производство, стига да се получат добри клинични изпитания.
"В момента се намираме на етапа на експериментален лабораторен модел и пътят до тяхното внедряване е дълъг. При тези ваксини се избягва сезонната циклинчост, при която се явяват различните серотипове на грипния вирус. През този есенно-зимен сезон например, имаме четиривалентна ваксина – тя дава резултати, но няма да бъде ефективна догодина, тъй като спектърът на грипните серотипове може да се промени. Това се наблюдава всяка година, имайки предвид изменчивостта на вируса, епидемичните процеси и т.н. Докато ДНК ваксините са много по-сигурни от тази гледна точка и много по-поливалентни в сравнение със сега разработваните, които са сезонни", казва директорът на Института по микробиология проф. Христо Найденски.
Изследванията върху ваксините са само едно от направленията, по които работят учените от Института по микробиология. Неотдавна институцията отбеляза 71 годишнината от основаването си и 140 години от рождението на своя създател акад. Стефан Ангелов. В отделните й департаменти се изучават причинителите на редица заболявания – човешки папилома вируси, ентеровируси, полиовируси, правят се проучвания върху туберкулозата, рака, ревматоидния артрит.
Коренищата на растението Златен корен (Rhodiola Rosea) стоят в основата на разработването на лекарство против рака. До момента учените са постигнали добри резултати в култивирането на растението и са изолирали редица биологичноактивни вещества, които потискат раковите клетки.
Според проф. Христо Найденски лекарството може да се окаже ефикасно срещу някои от видовете на болестта. Друга цел, която са си поставили микробиолозите, е да намалят степента на страдание при пациентите с ревматоиден артрит и да повишат двигателната им активност. А с напредването на годините, когато болестите постепенно ще изчезват, учените ще се изправят пред нови, непреодолими на пръв поглед трудности и все по-често ще поглеждат към звездите.