В стандарта за спешна помощ съществува регистриране на спешен пациент, който сам е пристигнал в спешното отделение, но има и текст, който регламентира, че в животозастрашаващо състояние той трябва веднага да постъпи в шокова зала, а след това да се прави регистрация. Това обясни пред БНР д-р Максим Гайдев, председател на Асоциацията на спешните лекари.
Неприятният инцидент във Враца предизвика бурна негативна реакция към медиците от системата на спешна помощ, допълни Гайдев.
„Не трябва да се вторачваме в стандарта. Той е огромен, обемист документ, който много трудно се „смила“, за да се влезе в пълния алгоритъм на този стандарт, той е доста тежък. Но е права министър Сербезова, че има нарушения в алгоритъма при постъпването на този спешен пациент.“
Според д-р Гайдев всеки може да допусне грешка, но за него е било странно защо, при положение, че шоковата зала на болницата във Враца се намира в съседство, веднага в тази ситуация не е била отворена врата на залата, „да каже на колегите, че има критично болен вънка“.
Максим Гайдев посочи, че куца обучението за подготовка и квалификацията на работещите в Спешната помощ какво да се прави в животозастрашаващи състояния и за оказване на адекватна спешна помощ. Има достатъчно спешни центрове, друг е въпросът с какви кадри сме покрили територията на страната, коментира той в предаването „Преди всички“. По думите му „все още тази част от медицината не е привлекателна за младите колеги“.
„Линейките и апаратурата не оказват спешна помощ. В момента от страна на линейки и оборудването в линейките не може да искаме нищо повече, те се напълно оборудвани за оказване на тази животоспасяваща първа помощ. Във всички коли, центровете са оборудвани в пълен обем.“
Във връзка с парамедиците, които по света работят в рамките на спешната помощ, д-р Гайдев смята, че в България понятието е било изкривено.
„Ние приехме, че някой от улицата ще го хванем, ще го обучим за 20 дена и, хоп, слагаме го в линейката да тръгне да спасява хората. Нека да не подценяваме тази професия, нека да не излагаме на риск българското население – необучени кадри, които да ги изпращаме да ги спасяват.“