С Допълнителното споразумение към Концесионния договор се потвърждава ангажимента на концесионера за заплащане на първоначалното концесионно възнаграждение в размер на 660 млн. лева с ДДС към държавния бюджет в рамките на този месец. Това заяви днес министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков при неговото подписване.
Министърът определи като съществен елемент от него, поетият безусловен ангажимент на страните по договора, да упражняват мониторинг върху нивата на въздушния трафик и приходите, поне веднъж годишно.
„Целта и предназначението на допълнителното споразумение, е да бъде възстановен икономическият баланс на концесията, нарушен поради пандемията от COVID-19. Този баланс е равновесието между ползите за страните и отчитането на поетите от тях рискове“, коментира Желязков.
Отлагането на плащането на годишни концесионни възнаграждения не лишава българската държава от тях и те продължават да се дължат от концесионера. При преодоляване на последиците от пандемията, плащането на отложените годишни концесионни възнаграждения може да бъде възстановено преди изтичане на срока на отлагане.
С допълнителното споразумение се увеличава размерът на инвестициите в летище София за срока на концесията от 608 млн. евро на 624 млн. евро.
Поддържането на икономическия баланс на концесията при подобни дългосрочни проекти е гаранция за тяхната устойчивост, за доверието между партньорите, и не на последно място, е задължително изискване на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на концесиите, се казва още в съобщението от МТИТС
Концесията е управление на държавни активи, които остават публична държавна собственост, елемент от критичната инфраструктура и обекти на националната сигурност.
Възложените независими анализи на Международната финансова корпорация, част от Групата на Световната банка посочиха ползите за държавата от прехвърлянето на риска от управлението на летището към концесионера и подчертаха, че нова концесионна процедура би изисквала намаляване на първоначалното концесионно възнаграждение със 120 млн. евро (от 281.2 млн. евро до 161.2 млн. евро), както и отпадане на ангажимента за плащане на годишните концесионни възнаграждения. Устойчивостта на проекта се потвърждава и от готовността за неговото финансиране от 8 банки. От тях 4 международни финансови институции – ЕБВР, ЕИБ, Черноморската банка за търговия и развитие и Групата на Световната банка. Банките заявяват финансиране на проекта само при условие, че бъде възстановен икономическият баланс на концесията, нарушен от COVID кризата.
Европейската комисия извърши проверка на концесионния договор и на неговото планирано изменение. Проверката приключи с резултат, че не е налице държавна помощ и че изменението на Концесионния договор не съставлява държавна помощ и е в съответствие с променената в резултат на COVID-19 икономическа ситуация.
Към момента летище София е сред малкото летища на Балканите, които все още се управляват от държавен оператор, което го лишава от възможности за развитие и инвестиции в сравнение с останалите летища в региона. Дори и летищата в Румъния търсят възможности за разширяване чрез привличане на международен оператор, включително летищата в Албания (Тирана и Вльора) са в процедура за концесиониране.
С предоставянето на летище София на концесия ясно се разграничават функциите и отговорностите на държавата, която не бива да бъде мениджър на летището и едновременно с това регулатор. Подобно „изкривяване“ не е нито в полза на управлението на публичната инфраструктура, нито в полза на регулацията.
Летище София, което е със стратегическо значение за държавата, икономиката и обществото, следва да бъде преведено през кризата по най-добрия начин, да се гарантира неговата устойчивост и да бъде изведено на конкурентна позиция с останалите летища на Балканите. Публично-частното партньорство е най-добрият начин за това.