Да си нащрек, когато останалите са се потопили в семейния уют. Така лекарите в спешното педиатрично отделение на "Пирогов" описват празничните си смени. Не се оплакват, а се гордеят – защото това за тях е дълг.
“Никога не знаеш какво може да те очаква на дежурството. Всеки път идваш на работа с леко присвит стомах”, каза д-р Теа Александрова в ефира на Нова телевизия.
„Няма разлика дали е ден, или нощ. Това е една болница, която не спи. Интензивността даже нощно време понякога е много голяма. Наистина е нещо страхотно - като наплив от хора, като случаи, които не само да обслужиш, но и да обмислиш и да разрешиш”, каза още доц. д-р Ирен Цочева – завеждащ Отделението по педиатрия в „Пирогов“.
Ежедневие и адреналин. Две думи, които за лекарите в спешното са синоними - от А до Я. При тях идват всякакви случаи. Понякога има по 30-40 все различни казуси на дежурство. Спешните медици на "Пирогов" посрещат най-тежки случаи на най-уязвимите – децата.
"Детето трябва да се знае, че ако излезе от някакво равновесие трудно говори или обяснява какво му се случва, така че много е важно да намериш път към това дете, т.е. така да общуваш с него, че да създадеш предпоставки за доверие. Тогава вече се отваря към тебе като книга и това ти помага и в работата, за да разбереш какво точно му има на това дете”, каза д-р Георги Балканджиев.
Повече от две десетилетия той спасява деца - от 3 до 18-годишни. Балканджиев е хирург в спешното педиатрично отделение на "Пирогов". Първите му пациенти днес вече имат деца. Рецептата в тази работа е кратка - хладнокръвие, когато животът виси накосъм.
"Един хирург, ако се паникьосва не е за тази работа. Паниката не е добър съюзник, особено в хирургията", каза още той.
Добрият хирург трябва да има сърце на лъв, очи на орел и сърце на жена. Това казва шотландският лекар и изследовател Джон Рей. Никога не трябва да спира да се умилява, когато вижда здрав и благодарен пациент.
"Най-голямото удовлетворение е да виждаме щастливи деца. Нашата отговорност е много голяма и нямаме право на грешки", заяви д-р Балканджиев.
Да си лекар много често означава да си свръх човек и винаги на разположение. В цялата практика на д-р Балканджиев един случай винаги е останал най-ярко в съзнанието му - трагедията "Индиго".
"Никога няма да го забравя. Всички идват да помагат кой, с каквото може. Нещата се случват и няма как", добави д-р Балканджиев.
Лекарската професия е съдба, а не просто низ от дежурства. Единственият начин да си подготвен за всичко е опитът. В началото на този дълъг път е д-р Теа Александрова. Тя е на 26 години и кара всяка смяна в Спешното с готовност и ентусиазъм
"Страхотно е. Ако си имал след нощно дежурство 30 прегледа и си нямал нещастни случаи, си тръгваш много удовлетворен", каза тя.
Д-р Александрова изпраща интензивна и ключова година от живота си - първата ѝ е като лекар в "Пирогов". Тя за първи път ще бъде част от дежурния екип в нощта на обратното броене. Д-р Александрова е започнала кариерата си ударно - 2019-та ѝ поднася случки, които няма да забрави.
"Първият случай, в който ме повикаха в шокова зала. Току-що завършил лекар съм и се чудя какво става", заяви тя.
Вместо да стресира д-р Александрова, случката я кара да се чувства готова за лекарката професия. През годината не липсват и трудности, момент на безсилие.
"Това беше едно момченце, към което се бях привързала. Ние се бяхме насочили към една диагноза, но имаше едно лечение. Променихме лечението, без да уточняваме диагнозата. Настъпи подобрение при детето и се изписа. Остана си с една неясна диагноза. Медицината обаче не е всемогъща сила", каза д-р Александрова.
Доц. д-р Ирен Цочева идва с присвит стомах на работа от 20 години. Тя разказва, че въпреки многогодишната си практика, се появява нещо необичайно.
"Ние, като лекари, можем да контролираме външно емоциите си. Когато един малък пациент влезе почти син в кабинета, не мога да кажа, че адреналинът, който изръсва лекарят е по-малък сега, отколкото преди 20 години", заяви тя.
Против очакванията на мнозина, най-голямата тежест за 15-те лекари в педиатричното спешно отделение не са 12-часовите дежурства, нито интензитета в работата, а конфликтите с родителите.
За един лекар стремежът да помогне е потребност, изграден рефлекс. Дори колкото странно да звучи, е условие за лично щастие. Списъкът с професии, които завладяват целия живот на човек, лекарската е на първо място, защото за нея са необходими не само знания и адекватен ум, но и голямо сърце.