Инфекциите, свързани с медицинското обслужване - вътреболничните инфекции, представляват сериозен здравен и икономически проблем по целия свят. През последното десетилетие са положени много усилия, с цел хармонизиране надзора, превенцията и контрола на инфекциите, свързани с медицинското обслужване, във всички европейски страни. България е страна, в която надзорът на инфекциите, свързани с медицинското обслужване, е задължителен. Това коментира Елина Добрева - доктор по микробиология в Националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" към Националния център по заразни и паразитни болести /НЦЗПБ/ за БТА.
По думите ѝ през 2018 г. събраните данни от болниците в страната показват, че болните с инфекциите, свързани с медицинското обслужване, са били 17 083, а броят на вътреболничните инфекции - 18 521. Най-чести са били инфекциите на хирургичното място - 3 693 (19.9 на сто), белодробните инфекции - 3 000 (16.2 на сто), уроинфекциите - 2 958 (16.0 на сто) и инфекциите на сърдечно-съдовата система - 2 812 (15.2 на сто).
Най-честите причинители на инфекциите, свързани с медицинското обслужване, са били Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Staphylococcus aureus и Pseudomonas aeruginosa.
От направените анализи в Националния център по заразни и паразитни болести може да се обобщи, че броят на съобщените случаи на вътреболнични инфекции не е висок и не се променял през последните няколко години, обобщи експертът. Вътреболничните инфекции се случват по целия свят, но е изключително важно при възникването им да се предприемат незабавни мерки, за да не се допуска разпространението им в конкретно болнично заведение или в друго, коментира Елина Добрева.
Съобщаването на инфекциите, свързани с медицинското обслужване, трябва да се разглежда като мерило за напредък в медицината, а не като резултат на допуснати пропуски. Инфекциите, свързани с медицинското обслужване, могат да възникнат при лечение на сериозни онкологични заболявания, за чието лечение се прилагат съвременни методи, но не поради пропуски от обслужването на пациентите, а в резултат на тежкото имунодефицитно състояние, в което се намират, обясни Добрева.
Основен документ в страната за превенция и контрол на вътреболничните инфекции е Наредба 3 от 2013 г. за утвърждаване на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции. Целта на стандарта е подобряване на качеството и безопасността на медицинската помощ чрез намаляване честотата на вътреболничните инфекции, посочи Добрева.
Важно е да се има предвид, че за вътреболничните инфекции се смятат не само инфекциите, придобити от пациент във връзка с медицинско обслужване (по повод на друго заболяване), но и инфекциите, придобити от медицински персонал в лечебно заведение във връзка с обслужването на пациентите (например при наранявания с остри/режещи предмети).
Причините за възникване на инфекциите, свързани с медицинското обслужване, могат да бъдат различни - от страна на пациента: възраст, имунен статус, съпътстващи заболявания, както и от страна на медицинския персонал, който трябва да съблюдава хигиена и дезинфекция на ръце, на повърхности, на апаратура, инструментариум и др. Необходимо е и спазване на поредица от изисквания при работа с режещи предмети, поясни експертът. В страната ни, по инициатива на Европейския център по превенция и контрол на заболяванията, от НЦЗПБ, са извършвани две срезови проучвания за разпространението на вътреболничните инфекции и антимикробна употреба в болниците за активно лечение - през 2011-2012 г. и през 2016-2017 г.
В България данните от първото превалентно проучване показват, че честотата на разпространение на инфекциите, свързани с медицинското обслужване, е 3.7 на сто, като най-разпространени са били инфекции на хирургичното място (24 на сто), инфекции на респираторен тракт (24 на сто), следвани от инфекции на уринарен тракт (19 на сто) и други инфекции (17 на сто), каза Добрева.
По време на второто проучване установената честота за разпространението на инфекциите, свързани с медицинското обслужване, в болниците за активно лечение е била 3.5 на сто, като най-чести са били инфекциите на хирургичното място (28 на сто), следвани от инфекции на респираторен тракт (23 на сто), инфекции на кръвта (14 на сто), инфекции на уринарен тракт (7 на сто) и др., отбеляза специалистът.
По думите на Добрева вътреболничните инфекции са изключително сериозни и към тях е необходимо отговорно отношение не само от страна на медицинския персонал, но и от страна на пациентите и техните близки. Пациентите не са в състояние сами да се предпазят от придобиване на вътреболнични инфекции, но грижата за тях, съчетана с добра лична хигиена, биха спомогнали за намаляване на риска от възникване и разпространение на тези инфекции, допълни тя.
Съобщаването на инфекциите, свързани с медицинското обслужване, в страната е регламентирано с определени нормативни документи. Механизмът на съобщаване обединява дейността на различни специалисти. Профилактиката и контролът на тези инфекции са интердисциплинарна дейност и са отговорност на целия персонал на всяко лечебно заведение, посочи Добрева.
Дейността на НЦЗПБ е да изготвя предложения за решение на проблеми, свързани с медицински въпроси. НЦЗПБ е научно звено, което не прави проверки, не налага наказания, а изготвя предложения, които могат да бъдат взети предвид при изготвяне на наредби, закони и постановления, уточни експертът.