Стотици здрави хора живеят в психиатриите у нас. Те не могат да си тръгнат, защото няма къде да отидат. Хиляди психично болни чакат да бъдат настанени в институция, но място за тях няма.
Без дом и без близки в психиатриите в страната ни са настанени психично болни хора, извършили тежки престъпления. Според закона те не са виновни, а болни. Обществото и близките им обаче са им дали присъда – до живот без право на замяна. Част от тях споделят, че ако са лежали в затвора за убийство, вече щяха да са на свобода.
„Те не са за дългосрочно живеене в психиатрията, обществото явно не ги приема. Наричаме ги „Вечно наши“, защото ние нямаме ресурса да се справим с тях…”, коментира Цветеслава Гълъбова, директор на психиатрията в Курило пред Нова телевизия.
Състоянието на много от тях не им позволява да се лекуват вкъщи, няма къде да отидат или близките им не желаят да се грижат за тях, защото са психично болни, споделя лекарят.
„Преди всичко обаче те са хора и най-човешкото желание е да са си у дома, а не в психиатрията, която се е превърнала в техен дом понякога за цял живот“.
Историите на „Вечно нашите” остават зад тези стени до техния край. Много малко от тях имат привилегията да живеят в защитени жилища и да посещават дневни центрове, като тези в Ловеч и Раднево. Според експертите именно дневни центрове за трудотерапия и защитените жилища биха решили голяма част от проблема с трайно настанените пациенти.