Топ неврохирурзи от Европа обучават млади български специалисти, предавайки им своя опит в специалността.
„Тази среща има за цел да задава по-високи стандарти в неврохирургичното лечение на пациентите, да обучава младите неврохирурзи и да им помага да се развиват, за да бъдат по-полезни за своите пациенти“, заяви пред журналисти националният консултант по неврохирургия и ръководител на Клиниката по неврохирургия в „Пирогов” проф. Николай Габровски.
София е домакин на тридневен семинар, на който присъстват близо 300 души: около 40 са водещи специалисти в областта на неврохирургията, а останалите млади специализанти. Това даде повод на проф. Габровски да обобщи, че на форума се срещат настоящият и бъдещият елит в тази специалност, пише news.bg
Няколко много добре подготвени специалисти, вече готови неврохирурзи са намерили своя път извън страната. Други решават да се развиват в родината. „От една страна е добре, че хората имат възможност да пътуват и да се развиват. За нас това е проблем, тъй като губим част от вече обучените специалисти“, призна шефът на Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“.
По отношение на Здравната карта, проф. Габровски коментира, че процентът на съкращение на легла, който е предложен общо за страната, безспорно е относително нисък. Като член на УС на Българския лекарски съюз (БЛС) заяви, че това, което го притеснява повече е структурата на тези съкращения. „Според нас тя не е най-добрата възможна, предстоят разговори и корекции“, допълни той, надявайки се гласът на БЛС да бъде чут при определяне на бройките.
По думите му се махат легла, които евентуално са работещи, за сметка на легла, които не са работещи. Има райони, в които медицинската активност е по-голяма и премахването на реално работещи легла там е проблем.
Тази структура, по думите му, подлежи на сериозна дискусия.
Общата бройка на специалистите по неврохирургия в България отговаря на средната европейска, констатира проф. Габровски. Отново обаче обърна внимание на структурата, а именно, че има по-голяма концентрация на специалисти в някои градове, например в София. В други градове пък има дефицит на специалисти. Много тежък бил и проблемът с осигуряване на спешната помощ в областта на неврохирургията. Имало места, където такава няма възможност да се осигури.
Избирайки по-големия град, младите лекари не се ръководят само от икономическата изгода, убеден е проф. Габровски. Според неврохирурга в големите градове те могат по-бързо да се обучат, при по-добри условия и да бъдат част от една по-изявена професионална общност. Навсякъде по света голяма и сериозна, предизвикателна медицина се правела в единици центрове.
32-годишният специализант в Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“ Петър Илков е на финалната права на специализацията си. В разгара на последната година от специализацията си той признава, че по-голямата част от деня си прекарва в болницата.
Туморите в мозъка са една от водещите теми на форума. Водещо все още си остава хирургичното лечение с последващо лечение от лъче- или химиотерапия, обясни Илков. През последните години доста ефективна ставала и радиохирургията (лъчелечението с гаманож). Също и имунотерапията, при която се изработват ваксини за конкретния човек.
Младият неврохирург засега не смята да напуска страната. Според него за по-доброто лечение е добре да има няколко големи центрове, които да концентрират такива болни.
Илков сподели и за предизвикателствата, които вижда, а именно ежедневната борба да мислиш за пътеките на болните, дали не изписваш скъпи медикаменти и т.н. „Ще бъде по-добре да мислим за пациентите, отколкото за документацията, която стои зад тях“, смята младият лекар.
Неврохирургът Николай Велинов вече е преминал такова обучение и е избрал да прилага знанията си в България. За Европа това е най-мащабното събитие за млади неврохирурзи, подчерта той. Разглеждат се всички аспекти на неврохирургията - съдова, невроонкология, гръбначна неврохирургия, невротравматология. Накрая специализантите полагат изпит, с който курсът завършва.
„Това е начин българските лекари да се поучат от познанието на много големи специалисти, чиито учебници сме чели като студенти“, коментира Велинов.