Поне 20% от болничните легла у нас (или 9360 от всичките 46 804) ще трябва да се съкратят, когато Националната здравна карта стане задължителна от догодина. Това съобщи здравният министър д-р Петър Москов, след като изслуша препоръките на ЕК и на Световната банка за сектора, пише "Труд".
Очаква се до края на месеца картата да се превърне в законодателен акт, след като парламентът гласува промените в Закона за лечебните заведения.
Според Световната банка детската и общата смъртност у нас са много високи, а от апандисит е най-високата в ЕС. Дялът на доплащане от пациента е изключително висок. През 1998-а той е бил 30 на сто, а днес цели 47% от публичните пари за здраве излизат директно от джоба на българина. Това е 2 пъти над средното в ЕС.
„Когато здравният министър или премиерът заявят, че болничният ресурс е раздут, тогава опозицията казва - „убийци, престъпници, къде ще се лекуват хората“, а когато дойде Световната банка или ЕК и съобщи същото, всички се съгласяваме“, обобщи Москов. Здравният министър посочи още, че в рамките на няколко месеца екипът му ще се справи с доплащането поне при лечението на заболяванията, чиято терапия ще бъде напълно покрита.
Става дума за страданията, които ще попаднат в основния пакет. Тоест за тях няма да даваме и стотинка от джоба си. А ако българинът започне да се осигурява допълнително при здравните застрахователи, той няма да има грижа и за останалите доплащания. „От чутото от ЕК и Световната банка стана ясно, че мерките на правителството са добри стъпки по изпълнение на препоръките им и за стабилизирането на системата“, подчерта д-р Петър Москов. А по отношение на преговорите с фармацевтичната индустрия той посочи, че търпението на държавата се изчерпва.
„Това, което се случва в момента, не може да продължи по този начин. Трябва да има общи схеми за споделяне на риска. А ако индустрията си мисли, че печалбата й ще остане същата, държавата сама ще върви по пътя на промените към по-добра лекарствена политика“, завърши министърът.