Как мръсният въздух се отразява на здравето ни и какви са правата ни, ако стойностите са превишени? Темата в „Здравей, България” коментират пулмологът д-р София Ангелова и адвокат Михаил Екимджиев.
Появиха се сигнали, че измервателните станции са манипулирани и не отчитат реални данни. Докато станциите, които са на оживени булеварди и критични точки измерват средно 150 дни в годината превишаване на допустимите стойности, тези, които са разположени далеч от невралгичните точки с мръсен въздух показват едва по около 34.
„Властите, изкривявайки тези данни, ни лишиха от възможност за самозащита. Хората трябва да бъдат известявани, ако има превишаване на нормите, за да затворят прозорците, да излизат с маски, да не извеждат малки деца навън или болни възрастни”, смята адвокат Екимджиев.
"Действията на нашите власти с преместването на станциите, които измерват замърсяването на въздуха, в периферията и манипулираните данни, са сравними с криенето на истината за Чернобил", заяви той.
По думите му преди 13 години чрез колективен иск община Пловдив е била осъдена безпрецедентно заради мръсния въздух. Юридически способ обаче, който да задължи общините да сложат измервателни станции на местата, за които се смята, че са с най-замърсен въздух, у нас няма, не крие юристът.
Как обаче фините прахови частици се отразяват на здравето ни?
Според пулмолога д-р Ангелова пациентите с белодробни заболявания са най-многобройни у нас. „Статистиката сочи, че двата основни фактора са тютюнопушенето и мръсният въздух”, подчерта лекарката.
Тя е на същото мнение, като Михаил Екимджиев, че хората трябва да бъдат информирани, за да се предпазят от опасностите.