Туморите на тестисите заемат около 1% от всички ракови заболявания при мъжете. Най-често те засягат младите представители на силния пол – тези между от 20 до 40 години. Ето защо е важно те да ходят на профилактични прегледи, припомнят лекарите. И поясняват, че ако не се вземат мерки и не се назначи подходящо лечение, изходът от рака на тестисите може да е фатален.
Според статистиката прогнозите от лечението са много добри, а 70% от болните успяват да се преборят с неприятната диагноза.
Причините за развитие на това заболяване не са добре изучени, твърдят онколозите. Съществуват обаче някои рискови фактори, които увеличават риска от появата му. Той е най-висок при мъже с крипторхизъм.
По време на ембрионалното развитие на плода тестисите се намират в коремната кухина и нормално преди раждането се спускат до крайната си позиция в скротума. Този процес се нарича десценсус, обясняват медиците пред БТВ.
Нарушенията в хода му могат да доведат до задържане на тестиса на различно ниво по пътя му към скротума – именно това състояние се нарича крипторхизъм.
Около 7-10% от страдащите от тази вродена аномалия развиват рак на тестисите. Специалистите уточняват, че терапевтичното поставяне на неспусналия се тестис в правилната му позиция не намалява риска от рак на тестисите, но улеснява откриването му.
Възможно е след като човек е получил рак на единия си тестис в миналото, след време заболяването да засегне и другия. Ето защо специалистите твърдят, че тези мъже трябва да бъдат проследявани, тъй като рискът при тях от рецидив е много висок.
Това важи и за всички, които имат фамилна обремененост – наличие на това заболяване при други членове на семейството.
Приемът на естроген от майката по време на бременност излага бъдещия ѝ син на подобен здравен проблем. Рискът при тези момчета е от 2,8% до 5,3% по-висок от средната честота на заболели от рак на тестисите сред децата на такива майки.
Има и други фактори, които увеличават този риск. Например травмите и инфекциите на тестисите също се свързват с това заболяване, но връзката не е добре проучена, уточняват още специалистите.
Най-често ракът на тестисите се открива от самите болни. Те обясняват на лекаря, че са напипали безболезнена бучка или са открили уголемяване на тестисите си. Като цяло дискомфорт в тази област е рядък симптом – среща се при по-малко от 10% от пациентите, поясняват онколозите.
Сред другите често срещани симптоми са чувството за тежест в областта на тестисите, тъпата болка в долната част на гърба или малкия таз. Добре би било да се знае обаче, че късното откриване на заболяването може да доведе и до други оплаквания.
Някои пациенти например при посещението си при лекаря се оплакват и от симптоми, дължащи се на метастазирането (разпространението) на раковия процес в други части на тялото. Често те съобщават за болки в гърба, кашлица, кръвохрачене, задух, мравучкане в костите, намаляване на апетита, повръщане и гадене.
За изясняване на диагнозата лекарят ще направи пълен преглед и ще разпита пациента си за продължителността и интензитета на оплакванията, които има.
Диагностичните тестове, които се назначават за откриване на рак на тестисите, включват ехография, кръвна картина с туморни маркери, която да покаже дали има растеж на туморни клетки в тестисите – AFP (алфа-фетопротеин), hCG (човешки хорионгонадотропин), както и LDH1 (лактат дехидогеназа, по-точно изоензим I).
За откриването на метастази на раковия процес в други части на тялото могат да се назначат и други образни изследвания, като рентгенография на гръдния кош или компютърна томография на корема и малкия таз.
Добре би било да се знае обаче, че в над 90% от случаите (особено, когато е открит рано) ракът на тестисите е лечим. Терапевтичните методи, които се използват обикновено, са операция, лъчелечение и химиотерапия.
Специалистите твърдят, че видът на лечението зависи от тумора (дали е семином или несемином), стадия на заболяването, възрастта на болния и т.н. Обикновено се свиква медицински консилиум (комисия, която се състои от хирург, онколог и лъчетерапевт), който определя как ще се третира ракът.
Първоначалното лечение на туморите на тестисите е оперативното премахване на засегнатия тестис (медицинският термин за това е орхидектомия). Ако пациентът желае (по козметични причини), може да се постави протеза (изкуствен тестис) по време на същата операция.
Протезите обаче не се препоръчват в случаите, когато туморите обхващат стената на скротума или има наличие на инфекция. Оперативното отстраняване на единия тестис не се отразява на способността за ерекция и еякулация, категорични са специалистите.
По време на хирургичната операция се взима биопсия (тъкат от тестиса за микроскопско изследване), а след нея се правят и образни изследвания (компютърна томография или рентгенография) за определяне на стадия на заболяването и хода на следоперативното лечение.
Операция, запазваща тестиса, може да се предприеме при определени обстоятелства – тогава, когато туморната формация обхваща двата тестиса, когато пациентът е с един тестис или при развитие на нов тумор в другия тестис. Прилагането на такава консервативна операция обаче се ограничава при тумори с големина до два сантиметра.
Нехирургичното лечение на рака на тестисите включва прилагането на лъчетерапия и химиотерапия. При лъчетерапията се използват лъчи с висока енергия, които убиват раковите клетки.
Съществуват два вида лъчетерапия. При първата машина извън тялото излъчва лъчи, насочени директно към раковите клетки. Докато при втория се използват радиоактивни субстанции, намиращи се в игли, перли и други, които се поставят директно в тялото, в самия тумор или около него.
Химиотерапията пък е метод за лечение, при който се използват лекарства, убиващи раковите клетки. Тя се прилага като допълнително лечение след операцията, но при случаите на напреднал карциномен процес може да се приложи и като първоначално лечение.
Тъй като лечението на рака на тестисите може да доведе до безплодие, може преди започването му да се остави сперма в банка за съхранение, уточняват специалистите.