Никотинът отдавна има лоша репутация, защото е компонент на цигарите, които са вредни. Самият никотин обаче не представлява значителен риск за здравето на хората. По-опасни са устойчивите погрешни схващания за него, които замъгляват глобалната преценка и пречат на много пушачи да се откажат от цигарите, като преминат към по-малко вредна никотинова алтернатива. Широко разпространеното убеждение, че никотинът е основна причина за някои от заболяванията свързани с тютюнопушенето, е колкото научно погрешно, толкова и опасно - и не отчита това, което всъщност знаем, благодарение на множество научни данни.
Това пише в публикация по темата световно признатият шведски учен проф.Карл Фагерстрьом, основател на Обществото за изследване на никотина и тютюна (SRNT), отличен и от СЗО за работата си по контрола на тютюнопушенето. Опитът на Швеция в използването на алтернативни никотинови продукти за намаляване на тютюнопушенето показва парадокс, който може да промени посоката на борбата с вредния навик, ако бъде възприет в по-широк мащаб.
В доклада No Smoke, Less Harm (Без дим, с намалена вреда), зад който стоят Фагестрьом и други международни експерти и който беше публикуван през пролетта, се посочва, че въпреки сходните нива на потребление на никотин, Швеция може да се похвали със значително по-ниски нива на заболявания, свързани с тютюнопушенето в сравнение с други европейски страни.
При еднакви стойности в Швеция и в други страни от ЕС (23%), заради бездимния начин, по който използват никотина в скандинавската държава, отчитат 44% по-малко смъртни случаи от болести, свързани с тютюнопушенето. На фона на статистиката, че всеки четвърти европеец и всеки четвърти швед използва никотин, в Швеция отбелязват 41% по-нисък процент на ракови заболявания и 38% по-малко смъртни случаи, дължащи се на каквито и да било ракови заболявания, спрямо средните стойности в ЕС. Необходим е глобален преход към стратегии за намаляване на вредите, които могат да спасят милиони животи. Трябва да спрем с демонизирането на никотина и да признаем истинския враг – дима от горенето, призова политиците и здравните специалисти проф. Фагерстрьом.
Защо шведите загърбват цигарите, а прегръщат никотина?
снимка: iStock
„Швеция е свидетелство за това какво е възможно, когато пристрастяването не се бърка с болестта. От значение е начинът, по който се приема никотин, а не самата консумация на никотин. Статистиката от доклада не случайна. Докато цигарите водят до безброй здравословни проблеми, свързани с горенето на тютюна, употребата на снус, никотинови пакетчета и други бездимни алтернативи, няма същия ефект. В Швеция сме избрали по-малко рисков начин за консумация на никотин, което е довело до значително по-добри резултати за общественото здраве“, посочва още Фагерстрьом.
Преди 60 години Скандинавската държава има 49% пушачи и изглежда невъзможно да се справи с тютюнопушенето и неговите вредни последствия. Днес това е държавата с най-малко пушачи в света – малко над 5% от населението. Яркият контраст в намалената заболеваемост, смъртност и дял на пушачите спрямо другите европейски държави, се дължи на широкото разпространение на бездимните никотинови продукти, които заместват традиционното тютюнопушене.
„Променихме начина, по който мислим за никотина, коригирахме общественото разбиране и нормативната уредба, регулираща употребата му. Така намалихме рисковете за здравето, без да се налага да прибягваме до пълна забрана“.
Проф. Фагерстрьом е категоричен, че предлагането и регулирането на по-малко вредните алтернативи като снус и никотинови паучове, устройства за нагряване на тютюн като IQOS, glo и Pulzе, както и електронни цигари, може да помогне на пушачите да спрат цигарите, без да се заклеймява самата употреба на никотин. Ако ЕС възприеме моделът на Швеция, ученият прогнозира, че всяка година в Европа могат да бъдат спасявани близо 400 000 пушачи, които стават жертва на болести, свързани с тютюнопушенето.
Подобно на кофеина, никотинът е бил постоянен спътник за мнозина, бреме за някои и утеха за други. Но шведският подход показва, че фокусът трябва да бъде върху начина, по който използваме никотина, с цел подпомагане на пушачите, които биха продължили да пушат, както и на онези от тях, които са взели решението да изоставят вредния навик, посочва още шведският професор в призива си към здравните власти в Европа и по света.