Британски учени са започнали да разработват ваксини за евентуална нова пандемия, причинена от неизвестна "Болест Х", съобщава Sky News.
Работата се извършва в строго охранявания правителствен лабораторен комплекс Портън Даун в Уилтшир. Научният екип е съставен от над 200 учени. Съоръжението е известно като едно от най-секретните места за военни изследвания.
Изследователите са изготвили списък със заплахи от животински вируси, които след време могат да се окажат заразни и за хората. Техни щамове могат да имат голяма вирулентност, превръщайки се в причина за нова пандемия.
Коя от болестите ще предизвика следващата пандемия обаче е неизвестно, поради което тя се нарича "Болестта Х", пише dir.bg.
"Това, което се опитваме да направим тук, е да гарантираме, че сме в готовност за нова "Болест Х" - нов патоген. Искаме да свършим колкото се може повече от тази работа предварително", заявява професор Дейм Джени Харис, ръководител на Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство (UKHSA), пред Sky News.
"Вече сме започнали да разработваме ваксини и терапевтици, за да преодолеем бързо следващата пандемия", допълва ученият.
Преди това лабораторията в Портън Даун в Уилтшир бе фокусирана върху Ковид-19 и тестване на ваксини срещу нови варианти. Новата задача на експертите е да провеждат изследвания върху птичия грип, маймунската шарка и хантавирусите.
Тази година щам на птичият вирус отново успя да прескочи междувидовата бариера, заразявайки котки, лисици и норки. Първият случай на разпространение на вируса от птица на човек е регистриран по време на епидемия в птицеферма в Хонконг през 1997 година. Вирусът причинява сериозни респираторни заболявания на 18 души, шестима от които почиват.
В момента именно птичият грип се разглежда като най-вероятен кандидат за причинител на бъдещата нова пандемия. Кралското дружество за защита на птиците казва, че най-малко 30 000 морски птици са умрели в Обединеното кралство това лято, тъй като по-вирулентен щам на вируса H5N1 е обхванал света.
Един от успехите на центъра е разработката на първата в света ваксина срещу кримско-конгоанската хеморагична треска Болестта се разпространява от кърлежи и има смъртност от 30%. Заболяването става все по-често срещано в Европа, тъй като глобалните температури се повишават.
Проф. Харис каза, че климатичните промени и промените в населението правят нова пандемия по-вероятна. "Това, което виждаме, е нарастващ риск в световен мащаб. Една от причините за това е урбанизацията - гъстонаселените райони са идеални за един вирус", казва тя.
"Що се отнася до климатичните промени, то определени видове кърлежи и комари започват да мигрират все по на север, където доскоро ги е нямало", твърди Харис.
Пример за това е тигровия комар, който е вектор за разпространение на вируси, като денга и чикунгуня. Преди 10 години този вид насекомо се е срещал в 8 европейски държави, но днес е наличен в 13 от тях. Регионалното му разпространение също се е увеличило значително.
Целта на британските учени е ваксината за бъдещата пандемия да може да се разработи в рамките на 100 дни след признаването на новия патоген. "Исторически това би било нечувано. Обикновено разработката на нова ваксина отнеме пет или 10 години. За Ковид-19 бяха необходими около 360 дни", заявява Харис.
Ваксината за бъдещата пандемична болест ще стъпва на иРНК технологията, използвана в имунизационните препарати на BioNTech/Pfizer и Moderna.
Тези ваксини обучават нашите клетки как да произвеждат протеин (или част от протеин), който предизвиква имунен отговор. Този имунен отговор предпазва от заразяване, ако истинският вирус навлезе в организма. Този тип ваксини не съдържат жив вирус и не оказват влияние на човешката ДНК. Възможно е обаче появата на необходимост от реваксинация с нови дози, свързани с еволюцията на вируса. "Ако бяхме спрели пандемията от COVID преди 100 дни, можехме да спасим над 98 процента от загубените животи", заяви преди време Бил Гейтс.
Усилията за създаването на ваксина в 100-дневен прозорец се подкрепят от фондацията Коалицията за иновации в готовността за епидемии (CEPI).
CEPI стартира през 2017 г. на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Тя e съоснована и съфинансирана с 460 милиона щатски долара от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, Wellcome Trust и правителствата на Индия и Норвегия. През 2019 година към дарителите се присъединява и Европейският съюз, а през 2020 г. - Съединените щати и Великобритания. CEPI е със седалище в Осло, Норвегия. През януари 2022 г. The Wellcome Trust и Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс обещаха 300 милиона долара за намирането на начин за намаляване на сроковете за разработване на ваксини до 100 дни.