Eто какво допринася за фатален изход при COVID-19

Независимо от личното въприемане на пандемията тя бие разрушително по душевния ни комфорт. Фокусът е различен, общото е, че ни вкарва в усещане за бедствие.

За едни това е задължението да носят маски, за други - загубата на близък. Между двата полюса са българите, принудени да пътуват с обществен транспорт, където поне 20% не спазват никакви противоепидемични правила, потиснатити от компромисна защита от зараза на някои работни места, преживелите икономически загуби от кризата, останалите без работа, гневните на противоречивите във времето послания на държавните институции и всякакви други проблеми в резултат на заразата. Тези ефекти могат да се превърнат в набор от емоционални реакции като дистрес или психиатрични състояния, агресия, прекомерно пиене, употреба на психоактивни вещества. Това предупредиха още в първите месеци на разпространение на вируса психиатри от клиничната практика.

Проблемът е все така актуален в навечерието на 10 октомври - Световния ден за психично здраве. В този контекст Световната здравна организация призова правителствата да предвидят повече средства за преодоляването на ефектите на пандемията върху психиката. Според проучване на организацията сред 130 държави 89% са съобщили, че грижата за психичното здраве и оказване на психосоциална подкрепа са част от отговорите им на COVID-19.

Само 17% от държавите финансират изцяло проекти за психично здраве в пандемията чрез държавния бюджет. Докато 47% са осигурили частично необходимите средства. Изследванията в областта на психичното здраве при бедствия, каквото в душевен план е и COVID, независимо в коя категория го поставя човек, установяват, че емоционалният стрес влияе повсеместно

Някои групи обаче са по-раними от психосоциалните ефекти на пандемията. Това са заразените от коронавируса, рисковите групи - възрастни, с нарушен имунитет, работещи с болни и инфектирани, настанени за постоянно извън домовете си.

Логично СЗО установява, че липсата на финансиране е основната пречка за конкретни програми за преодоляване на психическите ефекти от пандемията.

Според специалистите от практиката обществото разпознава като психически заболявания само тези от тежкия спектър на шизофренните разстройства. Но не смятат за разстройство депресията, тревожността, паническите атаки, а те са най-масови.

Тежките психични заболявания остават почти постоянен процент във времето, но при леките, наричани чести, като депресията и тревожността, се забелязва увеличение по време на пандемията.

Според увеличаващите се данни от вече внушителния брой случаи се очернава тенденция.

Извън преките удари върху психиката COVID е свързан с преки неврологични и психични усложнения като инсулт, делириум, енцефалопатия, тревожност, депресия, полиневропатии от групата на синдрома на Гилен-Баре.

Връзката обаче е двустранна, смятат експертите на СЗО. Те цитират публикация в журнала на Американскана медицинска асоциация.

Пореден рекорд у нас! 516 заразени с коронавирус само за денонощие

Психичните разстройства по принцип са свързани със съкратена продължителност на живота, изчислена средно на 10 години. Но те може да увеличат и смъртността на пациентите от коронавирусната болест.

Голямо популационно проучване сочи, че априорната диагноза на депресията е свързана с по-висока смъртност в рамките на 30-дневно болнично лечение от COVID.

Според проучване на Йейлския университет съществуващите психични разстройства увеличават риска от тежко заболяване или смърт или от дългосрочни усложнения от коронавирусната инфекция. Например хората с деменция имат по-висока податливост до COVID-19 и по-високи нива на смъртност, свързани със заболяването, установяват авторите.

Констатацията е подобна на предишните подобни данни. Хора с психиатрични диагнози са имали по-лоши резултати от лечението и по-висока смъртност. Не е ясно защо психиатричните заболявания предразполагат към смъртност, свързана с COVID-19. Авторите обръщат внимание, че психиатричните симптоми може да бъдат самостоятелен маркер за коронаинфекцията и свързаното с нея системно възпаление в организма, което от своя страна може да предразположи към смъртност. Със същата сила психиатричните разстройства могат да увеличат системното възпаление и да нарушат функцията на имунната система.

На тази основа в средите на учените се пораждат обосновани опасение, че психиатричната коморбидност в нейното голямо разнообразие може да увеличи смъртността, свързана с новата коронавирусна болест.