Мононатриевият глутамат, известен като Е 621, води до пристрастяване към храната и преяждане, когато се използва прекомерно, алармират експерти по храните. Тази добавка е разрешена у нас, но въпреки това отдавна се водят спорове за ползата от нея, пише в. Монитор.
За първи път мононатриевият глутамат привлича вниманието на западното общество през 70-те години, когато се появява и т.нар. синдром на китайския ресторант. В азиатската кухня това вещество се счита за толкова необходимо, както солта и пиперът в европейската. Макар без вкус и мирис, то прави храните по-привлекателни и се определя като вкус, който допълнително стимулира апетита. Няма човек, посетил китайски ресторант, който да не е изпитал влечение да се върне отново и отново. Според някои учени от него се получава главоболие, ускорено сърцебиене, повреждат се клетките на мозъка и способстват за развитието на болестта на Алцхаймер.
У нас обаче най-голямото приложение на Е621 е в производството на колбаси, с него се третират дори охладените пържоли защото така се удължава срокът им на годност. Специалистите добре знаят, че натриевият глутамат придава малко по-солен вкус на готовите продукти, освен това се запазва цветът им и се удължава срокът на годност за консумация. „На нашия пазар има опасна ситуация заради трите предимства, които добавката дава на третираната храна”, каза доц. Параскова от Института за изследване и развитие на храните в Пловдив. „Производителите на колбаси получават ефект 3 в 1, понеже с една добавка се постигат три ползи, а се спестяват разходи. Това е причината да се използват по-високи количества отколкото са разрешените, а те са вредни и опасни за здравето на консуматора”, категорична е тя.
За малчуганите е недопустимо да се приготвят храни с мононатриев глутамат. В момента български специалисти работят по международен проект, където се оценява като абсолютно наложителна забраната да се влага натриев глутамат в храни за деца и ученици до 14-годишна възраст. В Европейския съюз този въпрос вече се дискутира, но проблемът е, че заместителите на глутамата не са с по-добри характеристики. За да се запази цветът трябва да се слагат едни вещества, за трайност пък трябват други стабилизатори. Контролът трябва да бъде върху дозите, които не трябва да се превишават, категорична е доц. Параскова. Опасната добавка е често срещана също така в лютениците и другите консервирани храни, защото с нея се удължава срокът на годност, а цветът става ярък и привлекателен.
Да се запише на етикета допустимата дневна доза от натриев глутамат за консумация, настояват експерти по храните. Макар у нас това да е все още само добра идея, в Унгария надписът вече може да се види по етикетите. Изследвания за безопасността на тази добавка се правят и в момента от експерти на Европейската агенция по безопасност на храните. Крайните резултати обаче ще бъдат огласени през 2016 година. Въпреки че идва от далечния Китай, доматеното пюре, с което работят българските консервни предприятия, не е третирано с натриев глутамат. Поне засега нито една проба не е дала положителен резултат при изследвания в института.