Изследвания установиха, че нивата на замърсяване с пластмаса в Женевското езеро са високи, колкото тези в океаните, съобщи БТА.
Женевското езеро (наричано още Леман), сгушено в подножието на Алпите, досега беше считано за изключително чист воден басейн.
Базираната в Женева организация с нестопанска цел „Оушънай“, която претърсва моретата от повече от десетилетие, за да събира пластмасови фрагменти, този път насочи вниманието си по-близо до дома – към Швейцария, която е без излаз на море.
„Сравнихме нивата на замърсяване с данните от океаните и стигнахме до заключението, че замърсяването с микропластмаса на повърхността на езерото е от същия порядък като това в океаните“, каза Паскал Хагман, основател и директор на „Оушънай“. „Това е интересно, защото често си представяме езерото Леман като голямо алпийско езеро с кристални води, но всъщност не е така.“
Езерото, което е под формата на полумесец, е най-голямото в Западна Европа. Площта му се равнява на 580 квадратни километра и обхваща части от Франция и Швейцария. Водата в него се натрупва отчасти от алпийски ледници. Влива се в река Рона, която на свой ред се влива в Средиземно море.
Граничните кантони на Швейцария обработват водата и след това я пускат в тръбите в домовете на хората под формата на питейна вода. Един от градовете на брега на езерото – Евиан (от страната на френската граница), също е дал името на марка бутилирана изворна вода.
Микропластмасата е резултат от разграждането на различни потребителски и промишлени пластмасови отпадъци с течение на времето. Те се концентрират и се натрупват в световните океани. Микропластмасата може да бъде открита дори в кръвните проби на неродени бебета и учените се опитват да разберат какви са рисковете за здравето, причинени от този феномен.
Хагман уточни, че се опасява нарастващото потребление на пластмаса с течение на времето да не доведе до повече отпадъци, които се озовават във водоснабдителните системи.
„Виждаме, че кривата на растежа се покачва много бързо. Прогнозите са песимистични, ако не предприемем нищо“, добави той, но все пак призна, че сега поне повече хора осъзнават проблема. „Когато започнахме да работим по това преди 12 години и говорихме за пластмасовите фрагменти във водата, хората ни взеха за луди, а сега този проблем е установен.“