Държавите, които през тази година с борят да доставят повече природен газ, за да заменят доставките от Русия, рискуват години на вредни емисии, които могат да осуетят климатичните цели, посочи в четвъртък по време на климатичната конференция на върха COP27 в Египет изследователскуят алианс Climate Action Tracker, предаде Ройтерс.
Усилията за предотвратяване на катастрофално изменение на климата се сблъскаха тази година с глобалната енергийна криза на оскъден природен газ и растящи цени на горивата, тъй като Русия рязко намали доставките на синьо гориво за Европа след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.
"Свидетели сме на голям тласък за разширено производство на втечнен природен газ от изкопаеми газове и капацитет за внос по целия свят – в Европа, Африка, Северна Америка, Азия и Австралия, което може да доведе глобалните емисии да надхвърлят опасни нива", заяви Бил Хеър, главен изпълнителен директор на изследователски институт Climate Analytics, който заедно с NewClimate Institute формира Climate Action Tracker (CAT).
До октомври тази година доставките на руски газ за Европа се сринаха до едва 7,5% от обшия европейски внос, което е спад спрямо дела от 40% през последните години. Стремежът да се заменят тези доставки подкрепи плановете за разширяване на инфраструктурата за изкопаеми горива, въпреки че Европейският съюз предложи по-високи цели за възобновяема енергия, за да се опита да замени предимно руското гориво с чиста енергия.
Според CAT, планираните проекти биха могли да доведат до отделянето на 10% от оставащия въглероден бюджет в света - кумулативното количество, което може да бъде отделено, ако трябва да се избегне затопляне над 1,5 градуса по Целзий. Сред проектите са нови газови сондажи в Канада и капацитет за внос на втечнен природен газ (LNG) в Германия и Виетнам.
Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. относно климатичните промени, държавите се споразумяха да се опитат да спрат парниковите газове, които нагряват планетата до повече от 1,5°C над прединдустриалните нива.
Учените казаха, че затоплянето над 1,5°C ще отприщи много по-сериозни климатични въздействия от смъртоносните горски пожари, наводнения и покачване на морските нива, които вече се разгръщат днес. В момента планетата ни е по-затоплена с 1,2° спрямо прединдустриалните нива.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) пък заяви, че не трябва да се откриват нови петролни и газови находища, ако светът желе да изпълни целта от достигне климатичната цел от 1,5°C.
От своя страна CAT изчисли, че целите на държавите за намаляване на емисиите през това десетилетие ще насочат света към затопляне с 2,4°C, срещу 1,8°C в най-добрия сценарий, при който страните са постигнали всичките си обявени ангажименти, включително целите за 2050 г., което ще изисква по-строги климатични политики и много по-големи инвестиции за преминаване към зелена енергия.