Зукърбърг: Администрацията на Байдън оказваше натиск да се цензурира съдържание за COVID-19

Изпълнителният директор на "Мета" Марк Зукърбърг заяви, че високопоставени служители от администрацията на американския президент Джо Байдън са притискали неговата компания и свързаните с нея социални мрежи да цензурират свързано с COVID-19 съдържание по време на пандемията.

Той допълни, че ще се съпротивлява, ако нещо подобно се случи в бъдеще, предаде Ройтерс, цитирани от БТА. 

В писмо, изпратено вчера, Зукърбърг казва на съдебната комисия на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, че съжалява, че не е говорил по-рано за натиска, както  и за определени решения, които той като собственик на „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „УотсАп“ взема по отношение на изтриването на определено съдържание.

„През 2021 г. високопоставени служители от администрацията на Байдън, включително от Белия дом, в течение на месеци постоянно притискаха екипите ни, за да цензурират определено, свързано с COVID-19 съдържание, включително хумор и сатира и изразяваха голямо раздразнение към екипите ни при несъгласие“, написа Зукърбърг в писмо, което беше публикувано на страницата във „Фейсбук“ на съдебната комисия в долната камара на Конгреса.

„Вярвам, че правителственият натиск е погрешен и съжалявам, че не бях по-открит. Мисля също, че направихме определени избори, които на задна дата и при нова информация не бихме направили днес“, написа той.

Белият дом и „Мета“ не са отговорили на молбите за коментар.

Лятна вълна на COVID-19 в САЩ

Писмото е адресирано до председателя на комисията, републиканеца Джим Джордан. Във „Фейсбук“ комисията нарече писмото „голяма победа за свободата на словото“ и заяви, че Зукърбърг е признал, че „Фейсбук“ е цензурирал американците“.

В писмото Зукърбърг също така каза, че няма да прави никакви вноски в подкрепа на тазгодишните президентски избори, така че „да не играе роля по един или друг начин“ в гласуването през ноември.

По време на последните избори, които се проведоха през 2020 г. по време на пандемията, милиардерът внесе 400 млн.  долара чрез съвместното със съпругата му филантропично сдружение в подкрепа на изборната инфраструктура - ход, който предизвика критики и съдебни дела от някои групи, които казаха, че движението е с партийна насоченост.