На границата с Мексико са се струпали хиляди нелегални имигранти, а властите в Тексас се опитват да регулират миграционните потоци с методи, които не са одобрени във Вашингтон. Стига се до съдебни процедури и поставяне на ултиматуми.
Върховният съд заяви в понеделник, че федералното правителство има право да премахне бодливата тел, инсталирана от Тексас на южната му граница. Службата за национална сигурност заяви, че Тексас трябва да предостави на федералните власти достъп до Ийгъл Пас на Рио Гранде до петък. Губернаторът на Тексас Грег Абът обаче удвои усилията си, като заяви, че ще засили щатските гранични патрули и ще добави още бариери и тел, като по този начин кризата се задълбочи, пише dir.bg.
През последните години потокът от мигранти в страната чупи рекорди. Най-голям брой нелегални влизат в САЩ през югозападната граница с Мексико. Според данните от октомври 2022 г. до септември 2023 г. броят на случаите на незаконно преминаване на този участък от границата е достигнал 2,47 млн. Приблизително същият брой е бил и през предишната година, докато през 2019 г. - само 977,5 хил.
Според публикации в местната преса в момента в САЩ вече има приблизително 13 милиона мигранти. Щатите, граничещи с Мексико, бият тревога и обвиняват федералното правителство в нежелание да се бори с миграционния проблем, който е съпроводен с предполагаемо нарастване на трафика на наркотици и престъпността като цяло.
Освен това местните власти, които представляват опозиционната Републиканска партия, обвиняват администрацията на Джо Байдън в "политика на отворени граници", която е довела до приток на мигранти.
По тази причина щатите, граничещи с Мексико, обявиха, че сами ще поведат борбата. Тексас, на който се пада значителна част от кордона, се превърна във флагман в това начинание. По основните маршрути на мигрантите изникнаха огради от бодлива тел, а по граничната река Рио Гранде се появиха плаващи бариери. Освен това, тези райони се патрулират от Националната гвардия и щатската полиция в търсене на нелегални.
Тези мерки обаче срещнаха критики на федерално ниво. Според тях методите на властите в Тексас са нехуманни и дори водят до смъртни случаи сред мигрантите. Федералната гранична служба дори започна да премахва бодливата тел, но в крайна сметка местните правоприлагащи органи спряха да пускат служителите в зоната на засилен контрол. Правната битка стигна до Върховния съд - най-висшата съдебна инстанция в страната, която застана на страната на администрацията на Джо Байдън. След това конфликтът достигна ново ниво.
Както вече бе споменато, губернаторът Абът отказа да се подчини на решението на съда, заявявайки, че щатът има право да се защитава "от нашествие", както републиканците наричат масовото проникване на мигранти в страната.
Губернаторите на други републикански щати, чийто брой скоро достигна двадесет и пет (т.е. половината от Съюза), застанаха на страната на Абът. Тексас беше подкрепен и от бившия президент Доналд Тръмп, който смята, че може да спечели и новата президентска надпревара.
Крайният срок, в който Абът трябваше да предаде участък от границата на федералните служби, изтече, но тексасците не се отказаха, като по този начин се противопоставиха на американските власти. А Вашингтон се колебае дали да използва строги мерки срещу тях. Граничната охрана направи примирително изявление, че е готова да продължи да си сътрудничи с Националната гвардия на Тексас и няма да премахва бариерите. Белият дом, от една страна, нарече действията на властите в Тексас опасни, а, от друга, Джо Байдън заяви, че е готов да засили охраната на границата. Той обаче обвърза това с приемането от Конгреса на съответния законопроект, който, наред с други неща, включва и помощ за Украйна. Републиканците в Камарата на представителите обаче вече нарекоха предложените в него гранични мерки половинчати и заплашиха да го блокират отново.
По този начин граничният въпрос се превръща в една от ключовите теми на президентските избори в САЩ. Които вече се очаква да бъдат изключително напрегнати.
Републиканците искат да мобилизират електората си и да отслабят Демократическата партия и нейния основен кандидат Байдън чрез темата за борбата с нелегалната миграция (а това наистина е изключително болезнен проблем за американците и той не датира от вчера). Демократите се оказаха натясно - част от техните избиратели също подкрепят по-строга политика по отношение на миграцията. А част от тях са против нея. Това означава, че при всяко решение Байдън губи точки.
Ситуацията със сигурност е необичайна - последния път, когато толкова много щати едновременно и в такава остра форма се противопоставят на федералното правителство, е през XIX в., което води до Гражданската война (1861 - 1865).
След идването на власт на настоящия президент Вашингтон значително отслаби контрола върху миграцията и спря изграждането на стената на границата с Мексико, която Тръмп започна да строи. Потокът от мигранти рязко се увеличи. Трафикът на хора от различни страни по света към Мексико и оттам нелегално в Съединените щати се разрасна.
"Вместо да преследва мигрантите за незаконно влизане в страната съгласно федералния закон, президентът Байдън изпрати адвокатите си във федералните съдилища, за да съдят Тексас за това, че е предприел действия за охрана на границата", заяви губернаторът Абът в изявление по повод решението на ВС. "Президентът Байдън е нарушил клетвата си да прилага справедливо имиграционните закони, приети от Конгреса" - настоява той.
Абът беше подкрепен от други губернатори на щати, управлявани от Републиканската партия. "Тексас се опитва да прилага нашите закони и да отстоява нашия суверенитет, докато федералното правителство пренебрегва закона и игнорира отговорността си да защитава нашите граници. Що за обърнат свят е това?" - написа губернаторът на Флорида Рон ДеСантис в X.
"Южната ни граница е в криза благодарение на отказа на администрацията на Байдън да си свърши работата. Нашата пълна подкрепа за Грег Абът и щата Тексас", отбеляза губернаторът щата Джорджия Брайън Кемп в X.
Редица други известни републиканци застанаха на страната на Абът, включително председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън от Луизиана и сенаторът от Тексас Тед Круз.
Тръмп, който е най-вероятният кандидат на Републиканската партия на предстоящите през ноември президентски избори, също се изказа в подкрепа на Абът и разкритикува демократите и Байдън. В собствената си социална мрежа Тръмп призова щатите, които подкрепят Тексас в борбата срещу нелегалната миграция, да изпратят там свои части от Националната гвардия, за да помогнат. "Когато стана президент ... вместо да се боря с Тексас, ще работя рамо до рамо с губернатора Абът и другите гранични щати, за да спрем "нашествието", да запечатаме границата и бързо да започнем най-голямата операция по депортиране в историята", заяви Тръмп.
Конгресмените от Демократическата партия от Тексас на свой ред призоваха президента Байдън да прехвърли Националната гвардия на щата под свое командване. Това се е случвало и преди в историята на САЩ, но в законодателството се споменават масови безредици и други основания. Засега няма индикации, че Байдън ще се възползва от прецедента.
Според в. "Файненшъл Таймс" нелегалната миграция може да се превърне в ефективно оръжие за кандидата на републиканците в кампанията през есента. Както отбелязва изданието, не само консервативният електорат реагира на проблема с мигрантите - той вече променя политическите предпочитания в някои контролирани от демократите градове и предградия.
Някои заговориха за независимост на Тексас - малко история
До 1836 г. Тексас е част от Мексико. По същото време там активно пристигат мигранти от Съединените щати. В резултат на това англоговорящото население става повече от испаноговорящото, което подхранва сепаратистките настроения. Последната капка била премахването на робството от мексиканското правителство, което разгневило американските имигранти, които печелели добри пари от плантациите.
През 1836 г. Тексас се обявява за независима република. Следва война между тексасци и мексиканци, в която Тексас е подпомогнат от многобройни доброволци от Съединените щати (официално Вашингтон заявява, че не участва във войната). В резултат на това Тексас отстоява своята независимост и възстановява робството. Въпреки това периодичните сблъсъци между мексиканските войски и тексасците продължават.
Тогава местните власти решават Тексас да се присъедини към Съединените щати. Последвалата Американско-мексиканска война от 1846-48 г. завършва с победа на Щатите, а Мексико е принудено да се откаже от претенциите си към Тексас.
В хода на същата война САЩ отнемат от Мексико и Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада, Юта, Колорадо. Заедно с Тексас тези региони съставляват 55% от територията на Мексико. В Мексико войната се нарича "интервенция на Съединените щати". По време на Гражданската война от 1861-65 г. Тексас е част от Конфедерацията, която подкрепя запазването на робството. На 12 май 1865 г. в Тексас се провежда последната битка от Гражданската война, която завършва с поражение на Конфедерацията.
Тексас е единственият щат, който се присъединява към Съединените щати като независима държава. На това основание някои тексасци смятат, че щатът има право да се отдели. Въпреки че това право не е признато на федерално ниво, движението за възстановяване на независимостта на Тексас съществува и според американските медии е засилило дейността си на фона на настоящите проблеми с федералния център. Според някои оценки обаче привържениците на тази идея едва ли надхвърлят 15%.
Между другото, от време на време политиците в Мексико експлоатират идеята за Реконкиста - връщане на "изконните мексикански територии", заграбени от американците, и "връщане към границите от 1836 г.". Тази идея се лансира както от крайно леви, така и от крайно десни политически сили.