Военният парад за Доналд Тръмп започна рано. Два месеца преди тържествената церемония по встъпването му в длъжност като президент на САЩ необикновено много генерали от резерва, включително някои, влезли в сблъсък с администрацията на сегашния държавен глава Барак Обама, маршируват към прага на Тръмп за интервюта за работа, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Не е необичайно една бъдеща администрация да обмисля назначаването на генерал от резерва на висша позиция, като директор на ЦРУ. Тръмп обаче се обърна към офицерите от резерва толкова публично и към такъв голям брой, че повдигна въпроси за уместния баланс между военните и цивилните съветници в Белия дом, воден от главнокомандващ без опит в сферите на отбраната и международната политика.
Уклонът към военни може да отразява ограничените варианти, които има той сред цивилните. Много служители от предишни републикански администрации се отрекоха от Тръмп през предизборната кампания и го нарекоха некомпетентен. И той намекна, че не би искал много от тях, обещавайки да "пресуши блатото", като отстрани представителите на традиционния политически елит.
Робърт Голдич, пенсиониран правителствен анализатор в сферата на отбраната, който наблюдава администрациите 44 години, каза, че насочването на Тръмп към генерали от резерва може би е безпрецедентно.
Единственият обявен номиниран за висш пост до този момент е генерал-лейтенантът от резерва Майкъл Флин. Тръмп назначи Флин за свой съветник по въпросите на националната сигурност - пост, който не изисква утвърждаване от Сената. Позицията обаче е ключова за процеса на взимане на решения от президента. Флин бе принуден да се оттегли като директор на Агенцията за военно разузнаване през 2014 г. След това той разкритикува решително подхода на администрацията на Обама към борбата с групировката "Ислямска държава" и даде подкрепата си за Тръмп.
Обмислят се и кандидатурите на двама армейски генерали от морската пехота от резерва - Джеймс Матис за министър на отбраната, и Джон Кели за министър на вътрешната сигурност. Други имена, които се пояиха в публичното пространство, са на генерала от резерва Джак Кийн и на Дейвид Петреъс - армейски генерал от резерва и бивш директор на ЦРУ при Обама през 2011 - 2012 г., който си подаде оставката, след като стана ясно, че е имал извънбрачна връзка със своята биографка и е споделял класифицирана информация с нея.
В изявление за вестник "Ню Йорк таймс" във вторник, Тръмп говори за поста в Пентагона по начин, който дава представа защо е привлечен от бивши генерали като Матис.
"Мисля, че може би е време. Време е за генерал", каза Тръмп, като намекна, че предпочита военен дух. "Вижте какво се случва. Не печелим, не можем да победим никого."
Кели се оттегли тази година след забележителна кариера, завършила с поста командир на Южното командване на САЩ, от който не се съгласи с позицията на Белия дом за закриване на затвора Гуантанамо и изрази съмнения за хода на администрацията да отвори за жени всички военни професии, които предвиждат възможно участие в бойни действия.
Бинг Уест, ветеран от войната във Виетнам и бивш заместник-министър на отбраната, каза, че насочването на Тръмп към генералите е разумно.
"Страната ни води дълга война. Въпрос на здрав разум е да се ползва опита на тези, които са доказали, че знаят как да се бият", каза той в имейл.
Безпокойството от прекалено голямо влияние на военните произтича от дългата традиция за цивилен контрол над въоръжените сили в САЩ, която е в основата на забраната офицери на активна служба да оглавяват Пентагона. Конституцията утвърждава цивилния контрол, като прави президента главнокомандващ и дава на Конгреса властта да обявява война и да отпуска средства за военните.
Назначаването на прекалено много генерали на висши цивилни постове може да породи страхове, че Тръмп е на път да милитаризира външната политика на САЩ или да даде твърде много власт на военните що се отнася до взимането на решения за война и мир.
Тази гледна точка обаче бе отхвърлена от Ричард Фонтейн, директор на базирания във Вашингтон Център за нова американска сигурност. В интервю той посочи, че именно цивилните съветници на президента Джордж Буш-младши са настоявали най-много за инвазията в Ирак през 2003 г.
"Според мен ветераните подкрепят по-малко военните интервенции в чужбина от цивилните", каза Фонтейн, който беше един от десетките представители на републиканците в областта на националната сигурност, подписали през предизборната кампания писмо, предупреждаващо, че Тръмп би бил опасен президент.
Все пак някои генерали от резерва гледат с подозрение на наводняването на екипа на Тръмп в областта на националната сигурност с военни.
"Най-голямата опасност е наличието на прекалено много генерали в политиката", каза Марк Хертлинг, генерал-лейтенант от резерва, който не подкрепя Тръмп. "Като се има обаче предвид липсата на познания от страна на един президент, който няма никаква представа от дипломация и въоръжени сили, те могат да му дадат някои много добри съвети."
Хертлинг смята, че Матис има изключителни ръководни умения и стратегическо мислене. Тръмп се срещна с Матис миналия уикенд, но не каза дали ще го номинира. Ако го направи, Тръмп ще трябва да разчита Конгресът да направи изключение, тъй като според законодателството военен може да стане министър на отбраната не по-рано от седем години, след като е свалил униформата.
Преди такова изключение е било правено само веднъж след създаването на поста министър на отбраната през 1947 г. Джордж Маршал - генерал, преминал в резерва и впоследствие заемал поста държавен секретар след Втората световна война - беше посочен за министър на отбраната през 1950 г. от президента Хари Труман.
Приетият от Конгреса закон, разрешил на Маршал да ръководи Пентагона, предвижда това да бъде еднократно изключение. Той гласи, че "не следва да бъде тълкуван като одобрение от Конгреса за продължаване на назначенията на военни на поста министър на отбраната за в бъдеще". В него се посочва още, че след като мандатът на Маршал приключи, "няма да бъдат одобрявани нови назначения на военни на тази позиция".