50% увеличение на работещите бедни през последните години

Двата водещи синдиката у нас - КНСБ и КТ "Подкрепа", имаха паралелни прояви, в които наблегнаха на минималната работна заплата, повишенията на бюджетните заплати, жизненият минимум, бюджета за 2025 г., работещите бедни. 

На работещите бедни постави акцент главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев.

Все още минималната работна заплата е прекалено далеч от жизнения минимум, а броят на работещите бедни расте.

Имаме близо 50% ръст на работещите бедни за последните години, като от 8% те стигат до 11,6%, отбеляза Кацарчев, цитиран от БТА. Това показва, че независимо от увеличението на минималната работна заплата (МРЗ), борбата с бедността търпи тотален провал, смята представителят на КТ "Подкрепа". Пред журналисти той се аргументира със статистически данни, според които близо 48% от домакинствата са под линията на бедност.

Огромен дългосрочен недостиг на кадри: належащо е да бъдат направени ключови промени в образованието и трудовия пазар

Атанас Кацарчев коментира темата по време на съвместен форум с Фондация "Фридрих Еберт България", който се  проведе днес.

Работещи бедни - това са хората, чийто доход е под линията на бедност, въпреки че работят. Линията на бедност ще бъде 638 лв. през 2025 г., реши преди време правителството, което е увеличение със 112 лв. от настоящата стойност - 526 лв. От КНСБ пресметнаха линия (праг) на бедност за следващата година малко по-висока - 667 лв. Обикновено работещите бедни са хора с ниско образование. Но дали един работещ е беден се определя не само от това какво заплащане получава за труда си, а и от социалната структура на домакинството, в което живее. Ако в него има безработни и (или) деца, то работещ беден ще е и човек, който получава сравнително добра заплата. 

Жизненият минимум е нетна сума, необходима за живот, докато МРЗ е брутна сума, от която трябва да се извадят данъци и осигуровки, отбеляза Кацарчев. За последните четири години МРЗ нараства от 57% до 62% от издръжката за живот за 2024 г. Нарастването на МРЗ спрямо издръжката за живот обаче е с около 1,2% пункта на година, сочат представените от икономиста данни. Кацарчев отбеляза, че темпът на нарастване е недостатъчен за постигане на адекватни минимални заплати в "обозримо бъдеще". Ще са необходими около 30 години, коментира главният икономист на "Подкрепа".

Кацарчев смята, че голяма част от хората не знаят, че осигурителната тежест за работника и служителя вече не е 40%, а е над 43%. По думите му има постепенно прехвърляне на задължения на работодателя към работника и това влияе върху нетната работната заплата.

Механичното увеличение на МРЗ, без да се увеличават уменията на хората, ни превръща в нация на работещи бедни

Заплатите

Програмата минимум, която очакваме да видим в бюджета за 2025 година, е минимална работна заплата (МРЗ) от 1077 лева, както е решена и гласувана без обструкции и без никакви промени (това е предложението на Министерския съвет), ръст на заплатите в бюджетните системи с поне 10%, с някой разлики - за учителите 125% от средната работна заплата, както има съгласие към дадения момент от всички политици, увеличение на някой други заплати, за които протестират постоянно - и в земеделието, и в транспорта, и в културата. Това каза на свой ред пред журналисти в Бургас президентът на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) Пламен Димитров, цитиран от БТА.

Очевидно е, че няма да има замразяване на заплатите, независимо кой какво говори, коментира Димитров. Няма да има замразяване на доходите, има договорка за 10-процентно минимално увеличение на всички работни заплати, които плаща правителството. Сега въпросът стои с всички тези, които са с увеличение над 10%, и как ще бъдат гарантирани, отбеляза Димитров.

Президентът на КНСБ каза, че очаква протести от всички отрасли, които не получат това, обещано им по закон - учители, висшето образование, земеделието, културата, здравеопазването и др. "В здравеопазването нямаме Колективен трудов договор, заплатите стоят и висят във въздуха", поясни Димитров.

Президентът на КНСБ подчерта, че ако не се постигне очаквания балансиран подход в бюджета, хората ще излязат на улицата. "Те ще имат това право, и ние ще ги водим, защото балансът е възможен", предупреди Димитров. 

Във връзка с преговорите за транспониране на Директивата за адекватните минимални заплати, Атанас Кацарчев каза, че напредък няма, въпреки че срокът за това е бил 15 ноември. Той прогнозира още месеци на преговори между социалните партньори. Главният икономист на КТ "Подкрепа" коментира също, че на социалните партньори не е бил представян проектобюджет за 2024 г., а само данъчните законопроекти. 

Пенсионните осигуровки

Пламен Димитров апелира "разговорът за пенсионната система отново да бъде сложен на масата". По думите му Министерството на финансите се е уплашило и е дало крачка назад от отхвърлянето на 3-процентното увеличение на осигуровките за пенсия. "Да не забравяме и частните пенсионни фондове. 5% не мърдат и там", заяви Димитров.

Служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова вчера изложи мерките, предвидени за повишаване на бюджетните приходи за идната година, отбелязвайки, че проектът не предвижда увеличение на осигурителните вноски (след като се появиха съобщения за ръста им с 3%) премахване на Ковид добавките към пенсиите и увеличение на данъци като корпоративен данък и данък върху доходитете на физическите лица.

Димитър Главчев: Не се предвижда увеличение на осигуровките

Днес премиерът Димитър Главчев потвърди, казаното от финансовия министър.

Също вчера Министерството на труда и социалната политика публикува свой анализ, с който констатира, че повишаването на размера на осигурителната вноска с 1 на сто от 1 януари 2025 г. би довело до нарастване на приходите в ДОО от 6,4% на 6,7% от БВП още през същата година. Размерът на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, който до 2027 г. се очаква да надхвърли 48% от общите разходи, при посоченото увеличение намалява с 2,4 пр.п. още през 2025 г.

Последвайте канала на