Защита на националния интерес или негов саботаж е позицията на страната ни на фона на продължаващата европейска солидарност? Какво печели и какво губи България в опитите на Радев да поддържа максимален неутралитет? Темата коментира доц. Георги Цветков, експерт по сигурността и отбраната в ефира на Дарик радио.
България няма да предостави изтребители, ракетни комплекси или танкове на Украйна, докато управлява служебното правителство. Нито пък страната ни ще подкрепи общата поръчка за доставка на снаряди за Украйна, в която ще се включат 18 европейски страни. Това каза президентът Румен Радев пред журналисти във вторник.
Президентът потвърди тезата си, че страната ни би подкрепила дипломатически усилия за постигане на мир на фона на знаковата среща под същия претекст между президента на Русия Владимир Путин и президента на Китай Си Дзипин.
"Тази позиция казва, че страната няма да участва, но няма и да пречи. Българската позиция е донякъде оправдана, защото нямаме запаси и защото от друга страна има български фирми, които произвеждат такива снаряди. Относно предоставянето на собствените запаси от съветските калибри - от една страна България не се включва, а от друга страна на 17 март има решение на Министерсия съвет, с което всъщност от военните запази ще бъдат предоставени боеприпаси на стойност от около 350 милиона лева на ВМЗ Сопот", заяви експертът.
"В рамките на тази една година от началото на войната България продължава да следва същата политика, в която много силно се обявява за мирни преговори и по никакъв начин няма участие в конфликта и в същото време се вземат решения за продажба на значителни количества боеприпаси", добави той.
Европейската агенция по отбрана ще възлага отделно поръчки на отделни компании вероятно. Тук пак ще се заеме тази позиция, защото това са търговски отношения между страните. Доколко тази позиция е полезна, не знам. В тази позиция нама силни страни според мен", коментира Цветков.
България продължава да твърди, че не може да замени старото си съветско оръжие за западно в рамките на т.нар. триъгълни сделки, както направиха Гърция и Словакия. Така ли е действително?
"Със сигурност тези възможности намаляват, но не са изчерпани. Последният пример е от Словакия. Не трябва да възприемаме, че става въпрос за замяна задължително на един тип въоръжение. В техния случай става въпрос за самолети за хеликоптери. Има различни възможности за замяна. Друг важен момент е срокът. Ние не можем да очакваме, че такива сделки могат да доведат до замяна на оборудването веднага", уточни експертът.
"Ако има възможност за временно поддържане на МИГ- 29, известно количество от тези самолети е по-добре да бъдат поддържани, за да не се стига до ситуация, в която ВВС на България са изцяло приземени", категоричен е Цветков.
Китайският президент Си Дзипин приключи тридневното си посещение в Москва със стратегическо споразумение и предложение за мирен план. Това засилва позициите на Путин или подчинява Москва на Китай - нов голям брат?
"Китайското предложение не е нещо, което е ново. Стратегическото партньорство означава гарантиране на достъп от страна на Китай до енергийни ресурси. Какво ще получи Русия в замяна, предстои да се види. Китай ще се възполза максимално от конфликта за увеличение на влиянието си върху Русия", смята експертът.
"Китайското предложение в голяма степен следва логиката на мирните варианти, предлагани от западните държави. Друг важен момент е тази война да се отрази минимално на световната икономика като специална точка е търговията със зърно. Основният интерес на Китай е да си гарантира достъпа на ресурси", заключи той.