След 24 февруари, когато Русия започна войната срещу Украйна, 13 украински затвора и колонии с общо 2000 затворници са се оказали в окупираните от Русия територии. Евакуацията на затворниците е била планирана, но не е могла да бъде осъществена навреме, казва украинската заместник-министърка на правосъдието Елена Висоцкая пред Дойче Веле.
Повечето места за изтърпяване на наказанието, които се намират в окупираните територии, са в южната част на Украйна, само един от лагерите е на територията на Херсонска област.
"Условията там са много лоши"
Олег Цвилий, председател на обществената организация "Алианс на украинското единство", която се занимава с правата на осъдените и затворените, поддържа връзки със затворниците, които ползват мобилни телефони независимо от забраните от страна на администрацията. Условията там са много лоши. Държат здравите заедно с болните. Няма място за всички, затова откарват част от арестантите в Симферопол, в Крим, а и в Русия."
Два от другите лагери в Херсонска област са изцяло заети от руските военни. "Руснаците ги използват за ремонт на своята техника и са настанили там личния си състав, включително представители на групата "Вагнер". Използват ги и като временни затвори за военнопленници и за цивилни граждани. Те остават там за кратко, след което ги откарват някъде", обяснява Цвилий.
Принудeни да вземат руски паспорти
По информация на Цвилий, попадналите на окупираните територии затворници биват задължавани да взимат руски паспорти. Той знае и за случаи, в които затворниците са били принуждавани да участват в "референдумите". "Казали им, че всички, които не гласуват, ще бъдат изпратени в Крим и в Русия. Тези, които не са взели паспорти, не са участвали в "референдумите" и очевидно не са отстъпили, впоследствие са изчезнали. Предполагам, че са били откарани в Крим или във вътрешността на Русия и сега връзка с тях няма. Това е в най-добрия случай, в най-лошия - вече не са сред живите."
Принудителна мобилизация на затворниците, останали на окупираните територии, няма, казва пред ДВ служител в следствения изолатор в Мариупол, помолил името му да не бъде споменавано от съображения за сигурност. "На всички арестанти бе предложено да изкупят вината си на бойното поле. И 90 процента написаха доброволни заявления. До днес никой не е бил мобилизиран. Сега арестантите са лоялни към руснаците. Надяват се, че ще ги освободят или ще намалят срока на присъдите им", казва служителят.
Наркотици, насилие и никакви адвокати
Окупирайки затворите, руснаците се опитвали да подкупят задържаните, за да получат тяхната поддръжка, разказва Олег Цвилий. В един от лагерите в Херсон бил назначен "отговорник" от руския град Краснодар.
"Той е носил на осъдените "хуманитарна помощ", включително леки наркотици, т.е. подкупвал ги е. Призовавал ги да не се месят, казвал, че всичко това е политика. И понеже сред затворниците има немалко наркозависими, те го послушали."
Освен това окупационната администрация на затворите прибягвала към сплашвания. Цвилий знае за две показни убийства - в Мариупол и в Херсон. В първия случай бил убит затворник, възмутил се от необяснимото насилие от страна на "кадировци", влезли на територията на лагера. Вторият случай пък бил обяснен от руснаците с необходимостта от потушаване на бунт, какъвто не е имало. "Хората си стояли в килиите и убийството е било извършено именно в килията на един от затворниците. То е било показно - за да бъдат сплашени останалите", смята правозащитникът.
Той споделя също така, че правото на осъдените и задържаните на защита не се спазва - не има дават възможност да се свържат с адвокати, дори и с руски. "Формално всеки арестант има адвокат, но фактически връзка с него няма. Отношението към жалбите също е формално", казва пред ДВ служителят от следствения изолатор в Мариупол.