Администрацията на украинския президент Володимир Зеленски подготвя нова размяна на затворници с Русия, пише руският в. "Комерсант". Според изданието Киев очаква списъците на задържани лица за размяна да бъдат договорени още през октомври. Предполага се те да включват няколкостотин души, държани в места за изтърпяване на наказания в Русия и Донбас в сепаратистка Източна Украйна.
"Кремъл не изключва възможността за нова размяна, но прави уговорка, че за целта ще е необходима много старателна работа и със сигурност проточена във времето", се казва още в материала. След голямата размяна по формулата "35 срещу 35" от 7 септември президентът Зеленски заяви, че това е само първият етап. Вчера помощникът му Андрий Ермак заяви пред онлайн изданието "Левий берег", че в момента се договаря бройката за следващата размяна, след което ще дойде ред на датата. Според събеседници на "Комерсант" в Киев става дума по-специално за кримско-татарски активисти, арестувани от Москва, анексирала Крим през 2014 г. Властите в Украйна ги смятат за политзатворници.
"В Украйна може да стартира ново шумно разследване, защото ще се наложи Киев да дава на западните си кредитори лъвската част от брутния вътршуен продукт (БВП) на страната", пише "Независимая газета". "Върховната рада смята да формира следствена комисия по въпроса за реструктурирането на външния дълг през 2015 г. Нейните изводи може да станат основание за търсене на отговорност от предишния властов екип на бившия президент Петро Порошенко", пояснява всекидневникът.
Реструктурирането бе осъществено година и половина след Майдана и смяната на властта. Президентът Порошенко и тогавашният премиер Арсений Яценюк твърдяха, че след бягството на предходния държавен глава Виктор Янукович държавата е останала с празна хазна. Киев води преговори с водещи западни инвестиционни фондове - главно за погасяване на еврооблигации на обща стойност близо 19 милиарда долара.
"Украйна бе представлявана от финансовия министър Наталия Яреско - американка от украински произход, която впоследствие напусна Украйна след падането на кабинета Яценюк. След още две години така постъпи и бившата управителка на централната банка Наталия Гонтарева. А споровете за договорките с кредиторите не спират и до днес заради някои нюанси", пише изданието. По данни на икономиста Даниил Монин, говорил пред украинския електронен в. "Майнд", при ръст на икономиката от 10 на сто годишно Украйна ще трябва да изплаща на частни кредитори почти три процента от своя БВП. Това е сравнимо с цената за обслужване на целия държавен дълг, възлизащ на около 80 милиарда долара.
"Ако бъде изпълнена амбициозната задача на новите украински власти да постигнат петгодишен ръст на икономиката най-малко с 40 на сто, това само ще увеличи плащанията за частните кредитори", смятат експерти, цитирани в материала.
"Реструктурирането от 2015 г. поначало съдържаше "политическо-кримнален аспект. Всъщност става дума за дългогодишен данък, който Украйна се задължава да плаща на финансови спекуланти, сред които може да има и хора от семейството на обявения извън закона бивш президент Виктор Янукович", коментира аналитикът Олександър Карпец. По думите му случаят има и морален аспект. Дори най-върлите привърженици на днешната власт и западните ценности не могат да отрекат, че западните кредитори искат хубаво да се нагушат от Украйна, съсипана от война и най-дълбока икономическа криза. Споразумението за реструктуриране гарантира на този план юридическо подсигуряване за срок от 25 години.
"Предшестващата власт заложи свръхразрушителна финансова мина със закъснител в бюджета на Украйна, смята Даниил Гетманцев от екипа на президента Зеленски. Според него новата администрация трябва час по-скоро да започне преговори с кредиторите за предсрочно изкупуване на кредитните задължения, обвързани с растежа на БВП. Икономисти обаче смятат, че кредиторите може и да не склонят, защото ценните книжа струват днес към 3 милиарда долара, но в бъдеще обещават големи печалби", добавя "Независимая газета".
"Бившият премиер на Украйна Юлия Тимошенко, оглавяваща парламентарната група на своята партия "Баткившчина", разкритикува плановете на държавното ръководство да отвори пазара на селскостопански земи", пише "Взгляд". Тя заяви, че властите се канят да промият мозъците на украинците и започват кампания, целяща да убеди хората колко е добре да бъде продадена земята на Украйна. Внесеният законопроект за регламентиране на поземления оборот по думите й показва, че Киев смята да продаде 72 процента от страната. "На кого ще принадлежи тогава Украйна?" - запита тя и подчерта, че земята ще иде в ръцете на "мегамонополи". Тимошенко предложи вместо този подход в Украйна да бъдат създадени множество малки и среди семейни ферми по френски модел и да се води протекционистка политика в полза на местните фермери.
Президентът Зеленски планира поземлена реформа, която да отвори украинския пазар на земя през 2020 г. Повечето украинци обаче са против премахване на мораториума върху продажбата на селскостопански земи, напомня "Взгляд".