Арменският президент Серж Саркисян обеща радикални промени след предаването на въоръжените опозиционери, които в продължение на две седмици държаха полицейско поделение в Ереван, но предупреди, че няма да позволи да се използва сила, за да се рушат основите на държавата, предаде БТА, позовавайки се на АФП.
"Очевидно е, че трябва да се ускори приемането на радикални промени в гражданското общество и политическия живот", заяви президентът, цитиран от пресслужбата си, в реч пред представители на гражданското общество, на политическите партии и пред висши религиозни фигури. "Да, властта в Армения не е идеална. Да, има много недостатъци и сложни проблеми. Нашата задача е да ги решим по-бързо", подчерта той. Снощи арменските сили на реда сложиха край на двуседмичната заложническа криза, при която бяха убити двама полицаи и която предизвика демонстрации с участието на хиляди хора, недоволни от проруската власт. Двадесетте похитители в завзетото полицейско поделение снощи се предадоха на властите и бяха арестувани. Те призоваха арменците да се борят, за да не се превърне страната им "в руска провинция".
"Никой няма право да руши основите на държавата, проблемите в Армения не се решават с оръжие и насилие, Ереван не е Бейрут или Алепо", предупреди Саркисян - бивш военен, избран за президент през 2008 г., при чието управление Армения влезе в митнически съюз с Русия. "Може да не обичате властта, правителството, президента и политика им, но това не значи да се смятат за герои онези, които искат да решават проблемите с оръжие", заяви президентът и призова хората да кажат "не" на тероризма. След финалния щурм снощи арменските служби за сигурност днес съобщиха, че са задържани общо 47 души, като на 24-ма са повдигнати обвинения за вземане на заложници. Саркисян обеща обективно разследване и открит съдебен процес.
Президентът увери, че извършените неотдавна конституционни промени ще благоприятстват "националното единство", необходимо за реформирането на страната. Промените от декември миналата година, които превръщат страната в парламентарна република, бяха разкритикувани тогава от опозицията като средство, което ще даде възможност на Саркисян да запази властта си след изтичане на втория му мандат през 2018 г., като стане премиер.