Кремъл е поел курс към смекчаване на отношенията с Европа и САЩ. Такъв извод прави "РБК дейли" от изявленията на Владимир Путин по време на лидерската среща на Г-20 в Турция, съобщи Би Би Си.
Западните лидери подават сигнали, че са готови за сближаване с Москва, пише вестникът и помества за доказателство цитати от изявления на висши европейски политици. "Напоследък се чуват сдържани изказвания на президента на Русия по повод Запада, вижда се стремежът му към срещи и договорки - по всичко личи, че това засяга не само сирийския конфликт, а по-широк кръг от въпроси", коментира политологът Андрей Кортунов. Не става дума да бъдат загърбени принципните позиции за ПРО на САЩ, но Русия, както и други страни, е все по-загрижена от засилването на нестабилността и хаоса в международната система. Това тласка руското ръководство към сближаване със Запада, обяснява експертът.
Всички последни изявления на Путин целят "да протегне ръка на Запада и чрез Сирия да тръгне към борба със заплахите, с които се сблъсква светът", казва наблюдателката Татяна Становая. От словото на Путин пред Общото събрание на ООН (през септември т. г.) започва според нея "новата линия на Русия", която прави "опит да се отдалечи от украинския дневен ред и да предложи на Запада визия за новите заплахи". Сега Путин получи по-широк прозорец от възможности и може да демонстрира повече настойчивост, има и по-голям шанс да бъде чут. Ситуацията задължава европейските страни най-вече да изберат по-прагматичен подход, добавя Становая. Създаване на широка антитерористична коалиция с цел засилване на борбата с тероризма за Русия ще е начин да се върне в клуба на световните сили благодарение на Сирия, пише "Ведомости".
През Втората световна война нацистката заплаха накара Съветския съюз и Запада да си затворят очите за идеологическите противоречия. "Ще стане ли ИД новият Хитлер, за да тръгне срещу когото, Западът ще е готов да отхвърли непримиримата си позиция за Украйна и санкциите?" - пита се изданието. Взаимното недоверие не е изчезнало и едва ли е възможна "нова Ялта" - споразумение между Запада и Русия за обща борба с ИД, срещу което да бъдат признати интересите на Москва и нейната сфера на влияние, смята аналитикът Алексей Макаркин. За разлика от Хитлер, ИД не претендира за световно господство, а Русия не притежава военния, нито политическия авторитет на СССР.
След Крим и Донбас Западът вижда в Русия потенциална заплаха, държава, която се опитва да върне правилата и практиките в международната политика от първата половина на 20-и век, разделяйки света на сфери на влияние. Според вестника, фундаментално сближаване може да има, ако Русия се откаже от тези принципи и позволи на Украйна да си върне контрола над източната граница на страната. Посланикът на Украйна в ООН Юрий Сергеев е публикувал в Туитър пост, от който "Комерсант" прави извода, че според него Русия е замесена в организирането на парижките атентати от 13 ноември.
Сергеев е написал буквално следното: "В парижката трагедия "търсете жената" - cherchez la femme - и нейното име е Русия. Чакаме от #РФ (Руската федерация, б. р.) покани да се включим в борбата срещу терора". Запитан дали изявлението на посланика отразява позицията на официален Киев, източник от администрацията на президента Петро Порошенко казва: "Това е мнение на Юрий Сергеев, а не на държавата Украйна".
Според информирани събеседници на всекидневника в Киев, "демонстративното радикализиране" на Сергеев може би е свързано с предстоящо изтегляне в Киев. "Дипломатът вече започна да пробва как ще стои в украинската вътрешна политика", заявява един от тях.
"В Киев, щом стане дума за Русия, премерените дипломатически формулировки днес не са твърде популярни. Има далеч по-бърз и сигурен начин да натрупаш рейтинг в очите на екзалтираната, патриотично ориентирана общественост: доброволци, стотници от Майдана, батальонни командири, ветерани от антитерористичната операция (срещу сепаратистите в Източна Украйна, б. р.). За целта трябва да правиш изявления, максимално твърди спрямо Русия", пише вестникът.