Беларуският президент Александър Лукашенко отхвърли днес призивите за икономически реформи, помрачавайки надеждите за либерализация, които бяха подхранени от освобождаването на политически затворници и затоплянето на отношенията със Запада, съобщи Асошиейтед прес.
Лукашенко, който управлява Беларус с желязна ръка от 1994 година, спечели пети президентски мандат миналия месец на бойкотираните от опозицията избори. Днес той полага клетва.
Беларуският президент, който някога бе наричан "последният диктатор в Европа", умело маневрира между Русия и Запада, след като Русия анексира Крим през март 2014 година. Той не призна анексирането и се опитва да играе ролята на миротворец, посредничейки на преговорите между Украйна, Русия и подкрепяните от Москва бунтовници сепаратисти, които воюват в Източна Украйна.
Миналата седмица Европейският съюз замрази за период от 4 месеца по-голямата част от своите санкции срещу Беларус след решението на Минск да освободи политически затворници.
Днес обаче Лукашенко остро критикува болезнените реформи за свободен пазар, проведени в Русия и Украйна през 90-те години, определяйки ги като грешна политика, която може да предизвика "революция или гражданска война".
Прекалено много хора говорят за структурни реформи напоследък, но никой не споменава какви са тези реформи, заяви Лукашенко днес.
Това би означавало да се разбие политическата система, държавното устройство на Беларус, на парчета, да се раздели и раздаде държавна, народна собственост, заяви той.
Лукашенко до голяма степен запази държавно контролираната икономика от съветски тип, която оцелява благодарение на евтиния руски газ и заемите от Запада.
Около 80 процента от държавната икономика е в ръцете на правителството, а недостатъчната развитост на частните компании се определят като сериозна пречка за икономическия растеж на страната.